Откриха таен ръкопис на Галилео Галилей

Приписван на Галилео Галилей ръкопис, който през август т.г. бе определен като фалшификат, довел до откриването на друга книга, която известният италиански астроном всъщност е написал, но под псевдоним, сочи ново разследване. Това съобщава Live Science.
Непубликувани досега бележки на Галилей, които били изследвани след откриването на фалшификата, показват, че той е истинският автор на трактат, озаглавен Considerazioni Astronomiche di Alimberto Mauri („Астрономически съображения от Алимберто Маури“), публикуван през 1604 г. Някои учени вече са подозирали, че Галилей е авторът на произведението, въпреки че то се приписвало на псевдонима Алимберто Маури. По онова време писането под псевдоним било обичайна практика, за да се избегнат спорове.
Известно е, че Галилео е публикувал под други псевдоними, но неговото авторство на Considerazioni Astronomiche не беше потвърдено досега.
„Това е пълен трактат и е написан от един от най-брилянтните умове на западната наука“, казва извършилият откритието Матео Косци, изследовател в Катедрата по философия и културно наследство във университета Ка Фоскари във Венеция. Трактатът е публикуван само няколко години преди известния труд на Галилей Sidereus Nuncius („Звезден пратеник“), който през 1610 г. описва неговите революционни наблюдения на Луната и четири от спътниците на Юпитер чрез първия регистриран астрономически телескоп.
„Може да го разглеждате като предистория на Sidereus Nuncius, променила историята на астрономията и науката като цяло – казва Косци. – За историците това е истинска съкровищница.“
Защо Галилей е писал под псевдоним?
Откритието, че Галилей е автор на Considerazioni Astronomiche, е свързано с по-рано направеното откритие, че ръкопис в библиотеката на Мичиганския университет, приписван на великия астроном, всъщност е фалшификат. Както установили учените, водните знаци на хартията показват, че трябва да е бил написан повече от 100 години след смъртта на Галилей, което прави документа фалшив. Вероятно е създаден от находчивия италиански фалшификатор Тобия Никотра някъде през 20-те или 30-те години на миналия век, установило разследване на университета.
Ръкописът е придобит на търг през 1934 г. и е дарен на университета през 1938 г. Разследването също установило, че две писма, използвани за удостоверяване на ръкописа, също са фалшификати, отново вероятно от Никотра; и тъй като в едно от писмата също така се твърди, че Галилей е написал Considerazioni Astronomiche, това също било подозрително.
Галилео Галилей никога не е признавал, че е написал Considerazioni Astronomiche di Alimberto Mauri и досега единственото доказателство беше фалшивото писмо. Но по-рано тази година Косци открил в библиотеката на Флоренция непубликувана бележка, автентично написана от Галилей, в която астрономът изброява няколко места, където италианският учен Лудовико деле Коломбе е атакувал неговите идеи.
Сред тях Галилео отбеляза, че Деле Коломбе е критикувал Considerazioni Astronomiche di Alimberto Mauri. Това показва, че Галилео се е чувствал лично атакуван всеки път, когато е Алимберто Маури е бил критикуван, казва Косци. „Когато Галилей написал в личната си бележка, че „[Лодовико деле Коломбе] говори за мен с презрение“, той се е разпознавал като Маури“, отбелязва изследователят.
Противоречивите теории на Галилей
По думите на Косци Деле Коломбе е публикувал трактат, в който се твърди, че „нова звезда“, видяна през 1604 г. (всъщност свръхнова), изобщо не е нова, а по-скоро постоянна и се вижда само от време на време.
Тези идеи съвпадат с преобладаващите Аристотелови теории, въплътени в геоцентричния модел на Слънчевата система на Птолемей, според който Слънцето, планетите и звездите са фиксирани и непроменливи и че обикалят около Земята. Но Галилей, пишещ под псевдонима Алимберто Маури, предположил, че „новата звезда“ всъщност е свръхнова, и предложил механизми, които биха могли да я създадат – предизвикателство към възгледа на Аристотел. Той също така представил няколко други радикални идеи за времето си, като например, че на Луната може да има планини. „По-безопасно е да използвате псевдоним, защото ако нещата не вървят както трябва, тогава не ви обвиняват – казва Питър Баркър, професор по история на науката в Университета на Оклахома. – Но ако имат успех, можете да кажете: „През цялото време бях аз“.
Приписването на Considerazioni Astronomiche на Галилей се приема и от Ник Уайлдинг, историк от Държавния университет на Джорджия, който открил фалшификата на ръкописа в Мичиганския университет. „Това е отличен пример как търпеливото и интелигентно архивно изследване може да възстанови част от щетите, нанесени от фалшификаторите – казва Уайлдинг. – Д-р Косци ни демонстрира, че комбинация от скептицизъм и умения ще ни доведе до историческата истина.“
Според самия Косци Галилео е написал Considerazioni Astronomiche, когато е преподавал в университета в Падуа. Трактатът може да е бил опит на Галилей да намери покровителство в Рим, тъй като е бил посветен на ковчежника на папата, предполага изследователят. Но Рим и Венеция били въвлечени в дипломатически спор по това време, „така че би било неразумно от страна на Галилей да постави името си в трактат, посветен на обществения враг“, отбелязва Косци.
Източник Actualno.com
Епицентър