Ботев ни завеща: Никога да не забравяме, че само свободният може да се нарече човек!

Честваме 175 години от рождението на поета и революционер Христо Ботев. 

Христо Ботев – един от най-великите българи, човекът който поставяше любовта към Отечеството пред всяка друга любов и ни завеща не само „силно да любим и мразим“, но преди всичко да уважаваме свободата – човешка и общочовешка.

Така той направи една от най-големите стъпки в нашата историческа памет, напомняйки ни „Никога да не забравяме, че само свободния може да се нарече човек“.

Христо Ботев е смятан и за най-блестящия български възрожденски публицист. Пише множество политически коментари и статии, редактира и собствен хумористичен вестник “Будилник”, превежда учебници и руска литература.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците – привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх „Камарата“, между суровите склонове на Врачанския балкан.

Ботев е живял само 28 години. Поетическото му наследство включва 20 вечни стихотворения. 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка, излязла приживе на поета – през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.
“Майце си” е първото публикувано негово стихотворение във вестник “Гайда”, редактиран от Петко Рачов Славейков.
Христо Ботев е смятан и за най-блестящия български възрожденски публицист. Пише множество политически коментари и статии, редактира и собствен хумористичен вестник “Будилник”, превежда учебници и руска литература.

Епицентър