Батенберг е първият държавен глава, поздравил с манифест българите за Нова година

В полунощ на 31 декември срещу 1 януари камбаните ще забият, за да отбележат настъпването на Новата година.

Митута по-рано държавният глава пожелава на нацията щастие и благоденствие.

Така е, откакто се помним. Но откъде тръгва традицията държавните глави да отправят новогодишни послания?

Първият държавен глава на Третата българска държава – княз Александър Батенберг, придава европейски нюанс в посрещането на Новата година. За празника е бил изготвян специален Княжески манифест, четен първоначално от глашатай, а впоследствие отпечатван като афиш.

Цар Борис III модифицира идеята и прави новогодишно обръщение на офицерския бал във Военния клуб. А през 1931 г. то било отразено от репортер на „Родно радио”.

Веднага след 1944 г. нацията е посрещала Новата година без пожелания от най-високо ниво. През 1959 г. обаче проф. Саздо Иванов, ректор на Политехниката, за пръв път прочита новогодишно приветствие в ефир, като за целта е използвано експерименталното телевизионно студио. Година по-късно приветствие към нацията отправя Димитър Ганев, председател на президиума на Народното събрание.

Най-дълго българите е поздравявал за Нова година Тодор Живков – от 1971 до 1989. На 31 декември 1971 г. той съобщава: „Животът стана по-добър“.

Втори по брой новогодишни послания е Георги Първанов, който бе начело на страната десет години. Д-р Желю Желев е отправил шест новогодишни послания като държавен глава.

Румен Радев ще ни поздрави за седми път.

Всеки президент се стреми да бъде запомнен с нещо.

Макар че хората обикновено запомнят гафовете. Президентът Росен Плевнелиев искаше да бъде оригинален и затова се обърна към нацията от библиотеката на СУ „Св. Климент Охридски“. Но тя запомни не новаторството, а това, че в клипчето се появиха не родният Балкан, а американските Скалисти планини. И на следващата година Плевнелиев се върна при класиката – прав пред герба.

Гафовете не подминаха и Първанов. И то за новата 2007 г., първата „европейска“ година на България. На площад „Княз Александър I Батенберг“ никой не чу какво изрича държавният глава. Известно време Първанов, чието слово се излъчваше на запис, само мърдаше устни. После звукът „дойде“, но изчезна картината.

Да се надяваме, че този път държавният глава ще се спре на по-ведро послание. Защото от досегашните му обръщения към нацията навръх Нова година сме започнили съвсем не празничен тон. Президентът обикновено наблягаше на борбата с корупцията и несвършената работа на правителството. А все пак е Нова година! Очакваме да ни пожелае да бъдем здрави и зло да ни отмине – всеки поотделно и цялата нация!

Как е по света?

Първият монарх, който се обръща към сънародниците си с радиопослание е бил британският крал Джордж V през 1932 г.

Коледните обръщения стават традиция от 1939 г. Първото обръщение на кралица Елизабет II е излъчено в радиоефира през 1952 г, а по телевизията – 1957 г.

Първото телевизионно излъчване на обръщение за Рождество Христово и за Нова година е било в Германия през 1952 г.

През 1949 – 1969 г поздравление към сънародниците си за Рождеството е правил канцлерът, а за Нова година – президентът. През 1970 г. двамата първи мъже се разменили за празниците.

Паметна в историята на новогодишните приветствия е новата1987 г. Тогава лидерите на Съветския съюз и на САЩ правят обмен на посланията – Михаил Горбачов поздравил американците, а Ронълд Рейгън – съветския народ.

Епицентър