Стефановден е! Почитаме паметта на първомъченик и архидякон Стефан

На третия ден на Рождество Христово Светата православна църква чества паметта на първомъченик и архидякон Стефан.

Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик, защото е една от първите жертви на христянската вяра.

Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. 

Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“, дължим на перото на св. ап. Лука и неговата книга „Деяния на св. апостоли“. 

Според преданията Свети Стефан се е отличавал с голяма духовна сила и е останал в историята като първостроител на земната и небесната църква.

Свети Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон

След Възнесението на Исус и след слизането на Светия Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало и числото на вярващите растяло всеки ден. Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Жестоко ги наказвали – затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.

Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало с голяма сила. Заети с проповядването на Слово Божие, те решили домакинските работи на християнското общество да възложат на 7 души, които да се грижат за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Пръв измежду тях бил Стефан – човек, изпълнен с вяра и Дух Светий.

Силно обезпокоени от набираща сила Христова вяра, членовете на Синедриона встъпили в спор със Стефан. Но твърде слаби били в него и трудно можели да му се противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи. Тогава го обвинили, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон.

Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи. Повикали Стефан в Синедриона и вместо да се защитава, започнали да го хулят с най-тежки думи. Словата му обаче били толкова силни и въздействащи, че възбудили яростта на слушателите и сърцата им се изпълнили със злоба към него. А Стефан, изпълнен от Дух Светий, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: „Ето, виждам небесата отворени и Синът човечески да стои отдясно на Бога!“

Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него. Извели го вън от града и започнали да го замерят с камъни, а той не спрял да се моли. Издъхнал с думите:

„Господи, не зачитай им тоя грях!“

След смъртта му, ако се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца, за да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало въпреки предписанието на закона, че телата на убитите публично с камъни, трябва да бъдат погребани на място, посочено от Синедриона.

На втория ден след мъченическата си смърт, светецът е бил погребан от „благоговейни човеци“, които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2).

Пак според преданието, както ще видим от историята по откриване мощите на светеца, това е бил законоучителят Гамалиил, заедно със своя син Авив, които по-късно биват кръстени от св. ап. Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 км. от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.

Близо 400 години мястото, където е бил погребан св. Стефан, остава в неизвестност за Църквата.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

В самия Йерусалим, вероятно по времето на патр. Ювеналий и след посещението му в Константинопол (331 г.), започнало строителството на храм, посветен на св. Стефан на мястото на предполагаемата му смърт – северната порта на града  и мощите на светеца са били пренесени от Сионската църква в неговия нов храм. Церемонията по пренасянето им се предвождала от специално поканения за случая от императрицата в Йерусалим, Александрийски патр. Кирил. След тържественото пренасяне на мощите, в новия храм построен в негова чест, имп. Евдокия взела със себе си и пренесла в Константинопол част от тях.

Единствената желязна църква с света, която носи днес името на свети Стефан, е българската църква в Истанбул. „Българският Йерусалим”, както повечето наричат светото място е построено през 1848 година. Храмът е осветен половин век по-късно – на 8 септември 1898г. В двора на църквата са погребани едни от най-светлите умове на българското Възраждане – Екзарх Йосиф, митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

В народната традиция в третият ден на Коледа семействата се събират около трапеза с месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. По стар обичай младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини.

На Стефановден строго се спазват забраните, характерни за т.нар. „мръсни дни”. Според народната представа, от Игнажден или от Коледа започва периодът на „мръсните дни” или ”мръсници”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление).

Този период се свързва с представата за „нечистия” следродилен период на Св. Богородица, когато тя все още е лехуса и се смята за нечиста. Тези една или две седмици наричат „некръстени” или „глухи дни”, а в южните части на страната са познати като „поганите дни”, „пепелени дни”, „караконджови дни” и т.н.

Народното поверие разказва, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили – караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „мръсните нощи”, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Вярва се, че през този период на земята слизат душите на мъртвите, затова на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.

За предпазване от вредоносното влияние на този период трябва да се спазват редица забрани – не се излиза навън от полунощ до първи петли, „в злото време”, когато бродят нечистите сили. Стопаните залостват здраво вратите на къщите си, а на прозорците, на портите и под комина на огнището окачат клонки черен глог или хвойна, за да прогонят демоничните сили. Хората зашиват в дрехите си скилидки чесън, защото вярват, че караконджолите бягат от миризмата му. Те се плашели и от огъня и от светлината, затова стопаните оставят през цялата нощ да гори свещ на прозореца.

Вярва се още, че осветената вода, иконите и молитвата също пропъждали злите сили. През „мръсните дни” строго се спазва забрана за полови контакти, защото според народната вяра, ако през тези дни се зачене дете, то ще се роди с недъг и след смъртта си ще се превърне във върколак. Вярва се още, че ако човек умре през „караконджовите дни”, душата му ще вампиряса или ще се превърне в караконджол. През този период не се правят и църковни венчавки, кръщенета, опела на покойници. Ако някой човек почине, помен се прави чак на двайсетия ден от смъртта му.

Днес имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стойко, Стоянка, Таня и др.

Източник ЕПИЦЕНТЪР