Руски офицери, княз Батенберг и майката на Фердинанд украсяват първите елхи в България

Руски офицери, княз Батенберг и майката на Фердинанд украсяват първите елхи в България. Коледната елха се появява у нас още веднага след Освобождението през 1878 година.

Тогава в Пловдив, столицата на Източна Румелия, грейва първото коледно дърво. Инициатор на това Рожденственско тържество е губернаторът на града – 56-годишният генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. За няколко месеца той е успял да организира българска администрация, показал е стремеж да запази българския характер на областта. На тържеството са поканени най-прилежните деца от всяка народност, както и техни учители. Госпожа Столипина и дъщеря й раздават играчки и други подаръци. Не липсва и почерпка.

Според редица източници обаче, първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на генерал Гурко.

На 27 декември 1879 година, 22-годишният княз Александър Йозеф фон Батенберг за първи път няма да посрещне Коледа със семейството си. От половин година той е български княз – титла гръмка, а реалност печална. Столицата по потиска с калните криви улички и ориенталските неуредици. Но все пак е празник и князът решава да направи нещо за своя утеха и утеха за свитата си – коледна елха. Тя е поставена в банкетната зала и по стара немска традиция грее със запалени свещи. В подножието й има чинии със сладкиши и подаръци. Всички се събират около нея, а самият Александър влиза в ролята на Дядо Коледа и дава подарък на всеки от приближените си.

На следващата година – 1880 г., княз Александър I Батенберг организира първия европейски бал в България, известен в периодичния печат като „вечерна забава с танци“. На новото за бита и нравите на българина нощно забавление присъстват 116 отбрани гости, сред които представители на чужди държави, родни държавници, млади офицери, висши служители от управата на Княжеството. Тоалетите на присъстващите 23 дами не се отличават с особена изисканост и стил. Някои от тях дори са облечени с прости вълнени рокли, нямащи нищо общо с европейската изтънченост. През следващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания стил и лукс на подобните светски събития в европейските дворове. Много светски дами специално поръчвали тоалети в чужбина.

Първата обществена елха в София събира софийския елит във Военния клуб през 1882 година. България си има нов княз – Фердинанд Сакс Кобург Гота.

Още на първата Коледа майка му, княгиня Клементина, урежда пищно тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени дрънкулки сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон.

На пищното дворцово тържество, организирано за учениците от столичните училища, се украсява огромно дърво. През деня децата не смеели дори да ахнат. Така силно ги впечатлява вълшебното дърво.
Клементина рязала от елхата малки куклички и ги подарявала на децата.

Но все пак коледното дърво дълго време си остава екзотика за софиянци.

Трудно е да се каже кога и в кое българско семейство за пръв път грейва елха за Бъдни вечер. Предполага се, че това е станало в дома на министър-председателя Стефан Стамболов, но не по-рано от 1888 година. Факт е обаче, че коледното дърво си пробива път все повече и повече в семействата в София.

С европеизирането си софиянци все повече изоставят фолклорните елементи на празника – не разпръсват слама около трапезата, не ходят по двора със секира, за да плашат плодните дръвчета. Дори бъдникът постепенно отпада, пък и огнищата се заменят от печки и камини.

Първоначално българите украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената им е 10-12 дори понякога до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум дори в големите градове е около 30 лева на месец.

Коледните елхи постепенно се утвърждават, докато някои традиционалисти открито се гневят, че заради коледното дърво изчезват добрите наши обичаи, наследени от деди и прадеди.

След Първата световна война в Борисовата градина вече се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци.

Колкото до Дядо Коледа, той подминава България чак до Балканската война. Появява се у нас чак през 30-те години със засилване на германското влияние.

Европеизирането на българското общество продължило с коледните картички, внесени от чужбина. Първите картички са чернобели и чак по-късно започват да ги оцвеняват. Най-известни в България са картичките с малкия Борис на тях. Повяват се картички и на деца с шейна.

Сред любимите коледни обичаи става изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за каймака на обществото, но и за простолюдието е било въпрос на чест, престиж и късмет да украси с прелестните „подвижни картинки”, както тогава са наричали пощенските картички, дома си в тихата и свята Рождествена нощ.

Разнообразието от картички в началото на миналия век е смайващо. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои дори са изрисувани на ръка, изработени са от коприна или друг фин план и щедро обсипани със златен и сребърен прах. В първите следосвобожденски години поздравленията задължително се изписват на лицевата страна, а гърбът остава за адреса. През 30-те и 40-те години на миналия век интересът към коледно-новогодишните картички затихва, защото се утвърждава модата на визитките, и особено представителите на артистичните среди и интелектуалния елит започват да подаряват свои визитки на близки, роднини, познати, за да честитят празниците.

Неизменна част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „огнени играчки”, както тогава са наричали зарята. И, разбира се, подаръците за децата.

Характерни за момиченцата са кукли, а по-заможните семейства са имали възможност да си поръчват и от чужбина. На момченцата са се подарявали топки, дървени кончета. Поучително е да се знае, че в миналото българите са имали навик да подаряват книжки с детски стихове, разкази, приказки на своите деца, и по този начин са приобщавали малчуганите към българската литература, защото книгите са били предимно дело на български автори, и така са сродявали Коледа с книжнината и просветата.

И до днес българите не забравят на всяка Коледа да поставят на елхата поне по една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!   

Епицентър