Българската делегация, водена от Вежди Рашидов, с наситена програма и в Истанбул

Тридневното посещение на българската делегация, водена от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, в Турция продължава и във вторник.

За 20 декември в програмата са включени разговори с председателя на Дома на Българската екзархия г-н Васил Лязе и членове на църковното настоятелство към Фондацията на Православната църква към Българската екзархия в Истанбул.

Българската екзархия в турския град е позната като „мястото, което сплотява българската общност“.

На 28 февруари 1870 година османският султан Абсул Азис издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия, като независима от Цариградската патриаршя. Така екзархията е призната за официален представител на българите в османската империя. И до днес в екзархията ни в Истанбул се пази копие на фермана за независимост.

 Сградата на българската екзархия е строена изцяло по европейски стил и образец.

Две знатни турски фамилии, свързани с османския двор, са спорили за придобиването на конака. Българската общност и екзарх Йосиф обаче успяват да се преборят и да откупят сградата, която се превръща в екзархийски дом, разказват ни днес българите в Истанбул.

Средище за българите и българската църковна и просветна история е и българският метох. Знаковата за Възраждането сграда се намира на Златния рог – срещу прочутата желязна църква „Св. Стефан“. Метохът бе възстановен през миналата година и днес е превърнат в музей. Някога това място е било едновременно приют, семинария и българско училище. Тук са се срещали нашите преселници в Цариград и са се издавали над 20 вестника. Сред реликвите в метоха е и купелът от църквата „Св. Стефан“, в който се е извършвал водосветът за Богоявление.

В графика на гостите от България е предвидено посещение на Желязната църква „Св. Стефан“, където ще бъде отслужен молебен за здраве.

След това Вежди Рашидов и българските депутати, част от парламентарната делегация, ще проведат среща с Вселенския патриарх Вартоломей I.

В началото на 2018 г. Вежди Рашидов като министър на културата присъства на откриването на реставрираната Желязна църква. Тогава той бе част от делегацията, водена от премиера Бойко Борисов, която се срещна с президента Ердоган.

През септември същата година Рашидов бе награден с юбилеен плакет и икона на Свети Стефан на тържеството по случай 120- годишнината на българската Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул. Тогава Рашидов присъства на тържествената служба в препълнения храм, отслужена от Старозагорския митрополит Киприан, и участва в откриването на бюст-паметник на дарителя на храма Стефан Богориди в двора на Желяната църква заедно с тогавашния посланик Надежда Нейнски, Васил Лязе и консулът Ангел Ангелов.

„Свети Стефан“, известна като Желязната църква, е направена от готови железни елементи във Виена. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.

През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди 3 постройки на самия бряг на Златния рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.

В началото той е само един малък параклис, който прераства в Дървената църква, посветена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди поставя основния камък на бъдещата Желязна църква. Този акт носи чисто символично значение, защото същинското строителство ще започне цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи отново ще положи основен камък. Това ще стане на 27 април 1892 г.

През този период от три десетилетия ще се случат важни събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна свобода. Те ще създадат през 1870 г. Екзархия, която ще обхваща епархии не само в днешните територии на България, но и в Македония. След църковната свобода ще дойде и националната. Третата българска държава ще възкръсне през 1878 г. в резултат на Руско-турската освободителна война и само 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, за да стане водеща сила сред младите християнски страни на Балканите.

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Храмът е осветен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева.

Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.

Цялостната реставрация и ремонт на „Свети Стефан“ продължи 7 години и завърши през 2019 г.

Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.

Очаквайте подробности

Източник ЕПИЦЕНТЪР