Великден е! Честито Воскресение!

Великден е! Празникът на празниците!

Честито ВОСКРЕСЕНИЕ!

Христос възкръсна от мъртвите, Със смъртта си смъртта победи. И на тези, които бяха в гробовете, Живот подари…

Днес християните отбелязват най-светлия празник – Възкресение Христово.

Първите християни наричат Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах, което в превод значи “преминаващ”, а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.

Той носи особеното настроение на пролетното възраждане на природата, но повече от всичко в него е закодиран копнежът на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите се обръщат към себе си, за да открият доброто, отварят сърцата си един за друг, с надеждата да измолят божията благословия за щастие и благополучие.

По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога.

Палят свещи, за да пребъде в тях небесното Слънце. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. Защото само в деня на невечерната неделя, за която няма свечеряване, няма полунощ, няма изгрев, те чуват гласа на Божието знамение – “Христос възкръсна от мъртвите. Радвайте се християни! Защото само в този ден идва спасението за грях или спасение от грях! Радвайте се, камбаните бият само веднъж за Възкресение!“

Благословени от духовника всички вярващи се поздравяват с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе” и се борят с червено яйце, за да ознаменуват великото духовно събитие. После отнасят свещичка с Благодатния огън, за да влезе в домовете и душите им.

На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове.

Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. Най-радостни са децата, които се надпреварват да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечели надборването, се радват на голям късмет през годината.

В миналото и през трите празнични дни се играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки, на които се люлеели дечецата и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо. Близки и съседи си ходели на гости, разменяли си великденски яйца и козунаци, с пожелание за здраве и щастие на семейството.

След Възкресение Христово, в продължение на 40 дни до Възнесение Господне (Спасовден), християните следват стара традиция да се поздравяват не с обичайното „Добър ден!“, а с празничните фрази: „Христос воскресе!“ и отговор: „Воистину воскресе!“ – напомня проф. Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тя обяснява, че в българската езикова практика са възприети две форми на този поздрав – традиционната, архаична версия на църковнославянски: „Христос воскресе!“ / „Воистину воскресе!“, и съвременният ѝ новобългарски вариант: „Христос възкръсна!“ / „Наистина възкръсна!“. И двете са смислово и стилово приемливи, като първата придава по-тържествен и възвишен тон. За сметка на това, смесването на двете езикови системи – например „Христос възкресе“ или „Воистина възкръсна“ – не е езиково правилно и се смята за хибридна, неудачна форма.

Проф. Димитрова пояснява, че представката „воз-“ в старославянската форма „воскресе“ се произнася и изписва „вос-“ пред глухи съгласни като /к/, според правилата на старобългарския и църковнославянския език. В съвременния книжовен български съответната представка е „въз-“ – както в „възкръсна“, „възкача“, „възвелича“ и други. Освен това, в старите текстове глаголът е без наставката „-на“, например „паде“ вместо „падна“.

Наречието „воистину“, използвано в отговора, произлиза от старобългарския предлог „въ“ и винителна форма на думата за „истина“ – „истинѫ“. В църковнославянския език звукът ѫ (голяма носовка) се заменя с „у“ (оу), както е в редица източно- и южнославянски езици и в някои български диалекти. 

Затова и формата „воистину“ се е запазила и до днес в празничния поздравен етикет, като израз на убеденост и тържествена вяра: „наистина, действително, без съмнение“.

Източник ЕПИЦЕНТЪР