Коста Геров рисувал образите на светци по свой начин върху предварително подготвен бял фон

Името на Коста Геров Антикаров е почти забравено. Той е учител и образописец. Неговите съвременници разказват, че е бил скромен човек и вземал малко пари за труда си. Като учител за цяла година получавал по една бяла меджидия – 21 гроша. Децата му носели в школото храна от вкъщи. Бил беден, често окъсан, а през зимата прекарвал без печка. Не искал никакви облаги за себе си. Приличал на истински светец. Не случайно го наричали „чуден човек“.

Той е от Самоков, роден е около 1831 г. Учил е в килийното училище. Работил при баща си, който боядисвал платове. Този занаят не му допаднал. Щом навършил 20 години се захванал да учи живопис при Иван Николов Иконописец. А после години работи в църквите на селата по Горна Струма.

Установил се да живее в село Студена, Пернишко. В селото имало 17 големи хана. Ежедневно преминавали много кервани. Студена се славело с основния занаят – производството и продажбата на желязо. Там работели и много ковачи, както и майстори от чужди места. Те въвели т. нар. „цали“ – монети от времето на Мария Терезия.
Наред със занаятите хората от село Студена обичали учението. Един от даскалите бил Стойчо от Самоков, който прилагал фалангата. Отделните букви поставял на разцепения край на дълга пръчка и ги показвал на учениците. Около 1874 г. даскал Стойчо се изселил и на негово място поканили Коста Геров. Хората от Студена го познавали от по-рано, когато рисувал черквата на селото, имали му доверие и го назначили за учител.

Новият даскал Коста Геров занимавал децата по взаимообучителната метода. Помагали му калфи, които стояли близо до него и били по-напреднали ученици. Главният предмет, който се изучавал е „четмото“, четяли „наустницата“, която по-късно новият учител изхвърлил. Той занимавал учениците с история, разказвал им за българските царе. А някои откъси от нашата история трябвало да знаят наизуст. Внимание се отделяло и на географията – „Земноописание“ – карти и глобус. Коста Геров преподавал и смятане. Таблицата за умножение децата трябвало да знаят като песен.

Учениците, които били около 30 на брой, пишели на плочи с калеми. Обучението се провеждало до обяд. По-късно децата се увеличили на 40, а между тях вече имало три, четири момичета.

Училището се намирало в сграда на църковния двор. То представлявало стая, където и даскал Коста и учениците му сядали „кръсто“ на земята. Новият даскал докато учел хлапетата шиел дрехи с иглата.
Даскал Коста е запомнен в Студена като голям патриот. Научил учениците си на Чинтуловите песни. Въвел играта „роби“, която ставала в църковния двор или извън селото. Той ги разделял на две групи – едните били по-слаби ученици, които определял като турци, а другите – българи. Карал ги да си правят саби от върба.

Коста Геров създал и вечерно училище, в което учел възрастните на четене и писане. Разказвал им приказки от „1001 нощ“ и смешки, които имали винаги поука. Учел ги на история. Часовете с възрастните завършвал с революционни песни.

Той никога не изговарял турски думи. Въвежда традицията да се отбелязва 11 май, денят посветен на братята Кирил и Методий. Учителството му в село Студена продължило до 1877 г. Чорбаджията дядо Алексо разказал на турците за пеенето на Чинтуловите песни в часовете на Геров и това станало повод принудително да напусне. След време отново учи децата в селото.

За известно време е учител и в село Кладница, където обучавал около 30 деца. Една година даскалува и в село Попово, а през това време рисувал в черквата на селото. Така през зимата учителствал, а през лятото работел в местния храм.

Заедно с Никола Образописов се обявяват против гръцкото четене в черква, както и против безобразията, произволите и злодеянията на Дели Матей. Гневните си слова против него изразили публично в храма на 30 август 1859 г. в присъствието на самия владика.

Като зограф Коста Геров рисува повече стенописи и по-малко икони. Започва работа с Никола Образописов и Христо Зографски. Заедно работят в село Гълъбник. После се разделят по свои пътища. Коста работи в села около Витоша – Дрен, Доспей, Чупетлово, Боснек, Кладница, Кралев дол, Бобошево, Суходол и др. места. Негови стенописи е имало и в манастирите „Св. Крал“ и „Св. Пантелей“. Според негови съвременници около 1870 г. е рисувал и няколко търновски църкви.
Правел образите на светците по свой начин върху предварително подготвен бял фон. Първо рисувал лявото око, а след това – дясното. Изразът на очите е остър и втренчен. Линията на веждите свързвал с носа, ухото, което се вижда, после общата линия на главата и след това формите на тялото. Фигурите му са облечени в широки дрехи. Често е придавал несъразмеримост между главата и тялото. Главите на фигурите са малки за телата, а ръцете безжизнени. За работата си ползвал „мазачо“ или местни хора, които му помагали. Често му помагали неговият ученик Михаил Белстойнев или синът на заграфа Михаил. Вписвал е и техните имена, макар, че те са правели белия фон и са оцветявали дрехите на светците.

За един образ на светец нарисуван от него той вземал от дарителите скромната сума от 10-15 гроша. Позволявал да му плащат и в жито.
От стенописите му днес са запазени малко, другите са замазани. До 60-те години на ХХ век стенописи на Коста Геров можело да се видят в църквата „Св. Петър и Павел“ в Студена. Сред тях са свети Мина и апостолски икони. Негови стенописи има и в храм в село Кралев дол, Пернишко, както и икона на Кирил и Методий в манастира „Св. Крал“.
Синът на Коста Геров изучава зографството при баща си, помагал при приготвянето на багрилата, които се правели от растения. Учи и в Богословското училище в Самоков. Ваканциите посвещава на изписването на храмове с баща си. После става като него учител. През лятото на 1877 г. рисувал с баща си в манастира „Св. Крал“, където ги заварили руските войски. Работил е и в Суходол, позлатявал резба. Изкуството му прилича до голяма степен на това на баща му.

Зографът и учител Коста Геров си отива от живота на 28 август 1905 г. в родния си град. Вече никой у нас не си спомня името му, не може да се разчита на човешката памет. Но стенописите му още разказват за онзи „чуден човек“, който проживява тихо дните си, отдаден на изкуството и познанието.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!  

Епицентър