Защо не използват Симеон за Шенген? Кой ако не той, можеше да почука на кралската врата в Амстердам?

Премиерът Гълъб Донев призна от трибуната на парламента, че не е водил разговори за приемането ни в Шенген с премиерите на Нидерландия и Австрия.

Президентът Румен Радев също не направи много – с един разговор на крак с Марк Рюте и гневен пост във фейсбук едва ли може да се постигне напредък.

За депутатите няма нужда да говорим – те едно правителство не могат да направят, което е основното им задължение, да не говорим за фина дипломация.

Тук трябват хора с вещина и познание за коридорите на властта в европейските държави.

И тук си задаваме въпроса – защо българските политици не използваха дипломатическия такт, имиджа и авторитета на Симеон Сакскобургготски за реализирането на една национална цел, каквато е влизането в Шенген.

Едва ли има човек в България с повече международни връзки и контакти от цар Симеон II. Човек, който да почука на кралската врата в Амстердам.

Кралете в страните с монархически режим, каквато е и Нидерландия, са му роднини. Министър-председатели и президенти изпитват респект към неговата личност, най-малкото заради биографията му – колко са царете, които след многогодишно изгнание са се върнали в родината си и са станали премиери?

Неотдавна Сергей Станишев, премиер след Сакскобургготски, припомни, че в годината преди да ни приемат в ЕС е обиколил всички държави от Съюза. И коментира, че и тогава членството ни не е било сигурно. Преди него обикаляше и Симеон.

Не забелязах такава активност от страна на първите ръководители на държавата по отношение на приемането ни в Шенгенското пространство. Активизирахме се в събота пред Великден. И то основно на родна почва – политиците просто намериха още една тема, по която да се счепкат. Всичките ни заклинания, че постъпката на Нидерландия и Австрия е проява на двоен стандарт, че подобно третиране на България е обидно и оскърбително, навън не струват пет пари. Трябва работа. Трябва да убедим тези страни, които продължават да ни смятат за тъмни балкански субекти, нямащи място в подредения им дом, че не са прави.

И точно тук трябваше да се използва Симеон – цар по рождение, който никога не е изпитвал естественото притеснение, което министър и дори премиер от малка държава в края на Европа без особен опит в голямата политика има към колегите си от водещите държави в Европейския съюз. Казват, че когато през март 2003 г. вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни позвънил на Симеон Сакскобургготски, тогава премиер, за да го информира за инвазията в Ирак, царят му казал: „Надявам се, че знаете какво правите!“ Колко български премиери биха посмели да направят такава забележка на американски вицепрезидент!

Ако на запад от Виена ни смятат за прекалено русофилски настроени и съответно неподходящи за Шенген в момента, когато Русия води война в Украйна, Симеон е точният човек, който да им обясни как стоят нещата. Съвсем наскоро той единствен се срещна с външния министър на Руската православна църква, Волоколамския митрополит Антоний, по време на визитата му у нас. Защото е цар и е над суетата на днешния ден, мислейки за историята.

Сигурно би могъл на няколко езика да обясни, че симпатиите на българите към Русия, не означават непременно подкрепа за Путин. Както и, че България винаги ще бъде на няколкостотин километра от Русия (през Черно море). Както и, че Русия никога не е нападала България, а Третата българска държава дължи съществуването си на Руско-турската освободителна война.

Защото след решението на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи от 8 декември шансовете ни за членство в Шенген спадат. Не само защото вече два пъти са ни отрязали. Едва ли тези, които смятат, че не сме подходящи за зоната за свободно движение, ще се изпълнят с чувство за вина заради решението си. И ще побързат да го поправят догодина, както ни успокояват.

Европа и светът вече са други. Няма го онзи позитивен дух от 90-те години и първите десетилетия на ХХI век, който диктуваше разширяването. Днес по-скоро да решат, че Шенгенската зона вече е добре оформена след приемането на Хърватия. Ако погледнем линията на Шенген на политическата карта на Европа, тя е почти права, вървейки от Хърватия на север.

И България и Румъния са много подходящи да бъдат „опаковани“ заедно с държавите от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия в друго пространство, част от ЕС, но не съвсем. Ако това изглежда на някого като фантасмагория, има друга опасност, съвсем реална – да ни отделят от Румъния. Както се разбра, това сега не стана по технически причини – просто е подготвено пакетно решение, а за отделянето трябва да се върви по дългата бюрократична стълбичка на Брюксел. Но румънците със сигурност няма да искат да са заедно с „двойкаджиите“ и ще натискат в тази посока. Букурещ винаги е имал повече приятели в Европа от София.

Приемането ни в Шенген е национална цел, защото България не може да си позволи да бъде получлен на ЕС. А без еврото и Шенген сме точно това – получлен, в който ще има много по-малко инвестиции и който ще има повече задължения, отколкото права.

Затова трябва да запретнем ръкавите.
Да оправим оградата, да оправим законите, да стегнем институциите. И да не забравяме лобирането. Лобиране, в което Симеон II би могъл много да помогне. И не само той. Лошо ли ще бъде, ако се сформира нещо като група за натиск „Шенген, да!“, в която да влязат всички бивши български премиери и президенти? Която да действа в синхрон с външното ни министерство и правителството.

Националната цел изисква и национални усилия. Защото, ако се оставим на течението, то ще ни завлече там, където го тикат архитектите на „Европа на две скорости“, които неуморно измислят все нови и нови политически проекти, с които да разделят Европа на по-бяла и по-черна. Ясно е в това разделение къде сме.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър