Владимир Шопов: Преместват се военни активи от Турция в Гърция и по целия източен фланг

Шанс Старият континент да се изправи единен срещу руската агресия в Украйна. И проект, с който към Москва да бъде изпратено послание за „единство и стратегическа близост“. Така президентът на Франция Еманюел Макрон описа осъществената тази седмица негова идея – на едно място да се съберат лидери от всички европейски държави, за да се опитат да дефинират общи интереси и как да бъдат защитени те. Европейска политическа общност се казва „Инициативата“ и тя събра завчера в Прага висши политици от всички европейски държави – от Исландия до Кипър и Азербайджан и от Финландия до Португалия. Без покана и без участие останаха Русия и Беларус.

В европейската политическа история има опити за създаване на подобни паневропейски структури.

Това обясни пред БНР политологът Владимир Шопов.

„Най-ярък опит от страна на Франсоа Митеран за създаването на подобна структура имаше след падането на Берлинската стена. Това беше времето преди разширяването на Изток. Веднага след избирането си за президент, Еманюел Макрон имаше опити да предефинира европейския дневен ред. Това винаги включваше и някаква институционална формула, различна от класическите формати на ЕС“ обясни той в предаването „Събота 150.

В сегашната ситуация също има желание да бъде намерена нова институционална форма, която не просто да илюстрира изолацията на Русия и Беларус, а да създаде по-дългосрочна рамка, в която да се случи разкачването на ЕС от Русия, обясни политологът.

„Очевидно има нужда и от платформа, в която Европа да разговаря по-стратегически с държавите по периферията й. През последното десетилетие ние се занимаваме с кризи, които възникват там“.

Все още е рано да се каже дали тази инициатива ще бъде успешна, обясни той.

„Търсеше се и политическа символика при конструирането й“.

На срещата се случиха доста двустранни дискусии и контакти, обясни Владимир Шопов.

„Станахме свидетели на положителна динамика в отношенията между Великобритания и Франция. Направен беше и опит за посредничество между Армения и Азербайджан. Ключово в тази среща беше участието на Великобритания и Турция. Имаше необходимост от такъм формат, но не ясно дали той ще се трансформира в устойчива платформа“.

Проблемът с Турция на Ердоган е, че сме свидетели на вътрешна и външнополитическа трансформация на страната в посока, която все повече ще затруднява позициите й в западната общност, смята политологът.

„Там има една открито заявена балансираща външна политика. По- същественото е ,че се наблюдава изместване и отделяне, дори предефиниране и създаване на нов фланг на сигурност, най –вече по южната периферия на НАТО. САЩ подписаха споразумения с Гърция. Този процес сега ще се задълбочи и ще продължи преместването на военни активи и способности от Турция в Гърция и по целия източен фланг на НАТО“.

Широко засегната на срещата беше енергийната тема.

„Свидетели сме на една динамична комбинация от национални и общи мерки. Дълги години страните членки на ЕС нямаха желание да дадат големи правомощия на организацията в областта на енергетиката. Германия настояваше да има специални енергийни отношения с Русия. Франция имаше свое разбиране как точно трябва да изглежда енергийния микс. Сега сме принудени да търсим общи мерки. Само за половин година европейската зависимост от Русия по отношение на газа спадна от 50% на 7%. Това е значимото в дългосрочен план“.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм! 

Източник ЕПИЦЕНТЪР