Александър Урумов: „Златната резерва“ на местния г-н Меси

„Златната резерва“ на местния г-н Меси

Александър Урумов

Махленското кудкудякане на тема „тука има, тука нема Меси“ е ниска топка.
Цял уикенд пърхане, гукане и успокоителни психосеанси как „г-н Меси“ ще вкара гол, ама ако иска, пък той може и да не иска, щото си прави, каквото си иска.
Ниска топка е това шумно пърхорене и нищо повече, ако трябва да се влезе във футболната образност на закачливите безброй балони от съботни хиперболи и неделни алегории.

Това бодряческо кудкудякане е като артилерийски огън за прикритие на отстъплението, ако трябва пък да намесим военната теория. Просто така е решил местният „г-н Меси“ – велики приказки и аха, аха, да вкара гол, ама друг път, понеже защо пък точно сега трябва да вкарва гол, като на тоя тежък терен като нищо може да се контузи. Гроздето е кисело, разбира се, съдията няма да даде дузпа, гол няма да има.
Затова е тази врява, за прикритие на отстъплението.

Някой изненадан ли е? Хайде, холан, недейте така. Естествено, то си зависи и от критериите, за фен-клуба със сигурност е голям финт, красота неземна и мъдра естетика?
Ми не, дежурното малодушие е, което пък явно гарантира политическо дълголетие, бежанова майка не плаче.

За разлика от професор Николай Габровски, който без никакво съмнение е висока топка. И още как! Трето поколение лекар във фамилията. Второ поколение ръководител на клиниката по неврохирургия в „Пирогов“, наследил на този пост своя баща, прочутият неврохирург проф. Стефан Габровски.

Прекрасни отзиви за работата му, докосвал съм до нея в резултатите от успешната операция на детето на мои близки приятели, с която го избави от страшни мъки и го върна обратно към предишното отлично качество на двигателен режим и стандарт на живот. Сега е здрав и пълноценен младеж.

Вероятно точно такива успешни специалисти и ръководители трябва да влизат в политиката – за да може наистина да има промяна към добро.
Само че нищо не е безусловно. И оттук нататък започват условията – кога влизаш, с кого влизаш, защо влизаш, какво искаш да постигнеш и как/кога излизаш. Това последното е ключово важно.

Защото от днес до края на тази процедура по /не/съставяне на правителство проф. Габровски – в качеството си на кандидат за министър-председател ще опознае отровата и жилото на политиката, ще опознае токсичността на политическата публичност у нас.

Чета изявленията на професора, поставям с главни букви – ще кажа защо – множественото число в неговите послания:
„Идеята е за цялостна промяна на политическия тон. Ще опитаМЕ не да разсечем, а да разплетЕМ възела в българската политика“. Това каза кандидатът за премиер на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски, след като президентът Румен Радев връчи проучвателния мандат на най-голямата по численост парламентарна група в 48-ото Народно събрание.

„Политическото говорене не води до нищо, както и политическите страсти. Ще разчитаМЕ повече на професионализъм, на хора, които са отдалечени от партийните структури, които са известни със своята експертиза в различните области. Няма избрани още хора. Ще търсИМ подкрепа от абсолютно всички, идеята е цялостна промяна на политическия тон, да се премине от една видима за всички неефективна конфронтация към диалог и общи допирни точки. Ще разговаряМЕ с всички. Вратите ни са отворени. Ще се опитаМЕ да намерим общи допирни точки.“ Това заяви Габровски в изявление след връчването на мандата на ГЕРБ-СДС.

Уважаеми господин професоре,
с цялата ми огромна симпатия лично към Вас, трябва да Ви кажа нещо – във Вашата настояща ситуация няма „ние“. Освен ако от добро възпитание предпочитате елегантното „ние“-говорене пред баналното „аз“-самоизтъкване, неизменно за стила на местния „г-н Меси“.
И защото като добър ръководител, осъзнал важната роля на екипа, винаги показвате уважение, говорейки и от тяхно име.

Ако обаче наистина имате някакви илюзии, да знаете – няма никой до Вас, не се заблуждавайте.

Просто не вярвайте на очите си, не само защото съществените неща са невидими за очите. А защото видимите неща пред Вас – това, което чувате и виждате като обещания, уверения и сладки приказки за подкрепа – тези видими неща са напълно несъществени, илюзорни и подвеждащи.

Може и да Ви внушават, че сте „златната резерва“, може занапред тепърва да влизате в политиката и високите нива на държавното управление.

Само че в конкретната ситуация не е като във футбола – тук вече се нуждаете от подкрепата и на противниковите отбори. Сложна работа.

Още по-сложно става от факта, че самият Вие нямате свой отбор. Използват Ви като оправдание за нечие дежурно малодушие, това е истината, останалото са бла-бла-уна-палома-бланка.

И още нещо, може би най-важното – тази криза е причинена от политици и затова е криза на политиката, и тъй като това е политическа криза, то и нейното разрешение е политическо разрешение.
Когато и да е, както и да е – разрешението на една политическа криза е политическо разрешение.

Неполитици не могат да разрешат политическа криза, особено когато самите политици нямат никакво реално желание да допуснат това, само така си говорят, и то някои от тях.

Единственото изключение е когато политическата криза прерасне в политическа катастрофа, а в случая /все още/ не е така.
И дори и тогава неполитиците трудно биват допускани до пълния инструментариум на политическите механизми за властта – Вие сте неврохирург, като говорим за инструментариум – дори тогава е трудно да им дадат пълен достъп.

Защо?
Защото в условията на парламентарна демокрация има един начин за предоставяне на/достигане до властта – този начин са изборите.
Печелиш избори, получаваш/изграждаш парламентарно мнозинство, върху което градиш, крепиш и ръководиш правителство.
Който е спечелил изборите, той излиза и поема отговорността.

А в случая, уважаеми професор Габровски, Вие излизате като „златна резерва“, за да поемете чужда отговорност.
„Златната резерва“ на местния г-н Меси. Не съм сигурен доколко Ви отива.

Пожелавам Ви успех – въпреки всичко! – и искрено се надявам, ако/като не успеете сега, да бъдете занапред не „златна резерва“, а „златен титуляр“.

България се нуждае успелите, големите българи да бъдат именно това – „златните титуляри“ на своята страна, лидерите на своя народ, а не „златни резерви“ на местни футболно-политически симуланти.

България се нуждае от своите големи мъже и жени, от своите истински лидери – големи умове и големи сърца, има ги! – от тях да бъде водена напред, включително и най-вече в държавното управление.
Дано скоро да дойде това време.

Епицентър