Мирела Костадинова: На 67 години войводата Филип Тотю среща третата си жена

За Филип Тотю някога се разказвали легенди. Виждали го през нощта да се превръща в гущер и да преминава направо през дувара на някаква къща. Турчин пък го съзрял край воденица и изведнъж войводата се превърнал в кон, който имал на краката си букаи. После се изгубил. Особено турците вярвали, че той не е обикновен човек, а духът на някой стар юнак, който е възкръснал от гроба и се е вселил в него. Турците казвали, че е „мускалия“ и затова не го ловяли куршуми. Но всъщност бил раняван много пъти при сражения.

 

Димитър Симидов в спомени разказвал онова, което слушал от дядо си – Филип Симидов, че „когато отишли с Филип Тотю на баня в Русе, хората гледали опулени нашарените му от турските куршуми плещи, гърди и крака. Сам войводата обичал да се шегува с това, като казвал, че кожата му не става за гайда“.

 

Българите пък шепнели, че се е родил с риза, което е божия сила и е недосегаем. Трети твърдяли, че е от змейски род и змеицата го кърмила – затова е толкова силен и не може да го докосне куршум. Филип Тотю често сам подхранвал легендите за себе си, за да се избави от бедите.

 

Веднъж в Еленския балкан изпратил човек, за да предаде на търсещата го потеря, че се намира в близката гора. И турците отишли. Не го намерили, но видели, че много от връхчетата на дърветата били осечени. Повярвали, че това е станало от сабята на войводата. Всъщност Филип Тотю ги отсякал нарочно, именно за да ги заблуди.

 

Истинското му име е Тодор Станчев. Той е петото дете на Иванка и Тодор Топала. Когато се ражда през пролетта на 1830 г. никой още не знае, че това ще е голям български хайдутин.

 

С името Тотю го наричали галено родителите му, когато е бил дете – буйно и непокорно. Бил първи в игрите и белите, възрастните казвали, че Бог го е дарил да бъде първи сред другите.  Майка му разказвала, че като поотраснал и го обземел гняв „като че огън излизаше от очине му и где какво хванеше, здраво не излизаше от ръцете му, които приличаха на железни. Никой в село и вкъщи не смееше да го разсърди. Той повече ходеше из горите, качеше се на най-високите скали и дървета и когато баща му отиваше с пръчка да го кара да слезе от някое дърво, той литваше от клоните му над главата на баща си и отиваше из гората“.

 

Щом Тодор навършил осем години, по заръка на баща му, дядо му Вълчо го отвел от село Гърците във В. Търново, за да се учи да чете и пише. Училището в една от килиите на черквата „Св. Богородица“, в което го записали не му се харесало. Даскал Пантели бил грък. Тодор му носел вода, купувал му каквото заръча от чаршията, а в замяна получавал пердах. Момчето издържало само три месеца и нищо не научило от стария грък. Накрая майка му отишла да го види и Тодор ù казал, че не иска да ходи на училище при Пантели, защото нищо не му разбирал от това, което говорел.

 

Тогава го дали чирак, да се учи на терзийство, но и тук не сполучил. Майсторите го използвали само за слуга, не му показали дори как се избожда с иглата. Една сутрин на Димитровден Тодор станал и се прибрал в родното си село. Там останал да помага на баща си, който го водел по панаирите, за да купуват и продават добитък. Баща му предоставил търговията почти на него.

 

Докато обикалял из България Тодор виждал робията на българите. Турците откраднали братовчедка му Аглика, за да я потурчат. А него нападнали в Хаинбоазкия проход. Тодор се спасил, но дядо Добри, който го придружавал бил убит. Това преобръща душата на Тодор и той решава навсякъде да ходи с оръжие. Неведнъж изчезвал с други мъже, за да накаже някой турчин. Родителите му решили, че ако синът им се задоми ще се смири. През 1853 г. го оженили за Минка, която имала богат баща. На следващата година им се родил син, който нарекли на бащата – Тодор. Но това не задържало съпругът около семейното огнище. Точно тогава се отдал на хайдутството.

 

Отначало бъдещия Филип Тотю е бил около известния Бойчо войвода, а после с Пеньо Шипкалията. Едно предание разказва за първата им среща. Тодор бил млад мъж, когато тръгнал с група колибари от Шипка.  По пътя за Пловдив те изостанали назад. Изведнъж се появил турчин на кон. Той го накарал да си събуе новите цървули и му ги взел. После го отминал. Тодор заплакал от яд и обида. Тогава по пътя се задал Шипкалията възседнал кон. Разбрал какво се е случило и го пришпорил по пътя. Настигнал турчина и го върнал обратно. Накарал Тодор сам да го убие и той го заклал без да му мисли.

 

Филип Тотю като хайдутин е залавян три пъти от турците, но винаги успява да се измъкне. 

 

Първия път се случило в една гостилница във В. Търново. Той влязъл, за да се нахрани. Видяло го едно заптие и съобщило в конака, скоро го прибрали. Подложили го на страшни мъчения, но той не отронил нито дума къде се намират останалите хайдути. Хвърлили го в затвора. Минало много време и той решил да избяга. Имало достатъчно стража, а зидовете били дебели. Бягството му станало с помощта на два гвоздея. Заедно с други затворници отковали с тях дъска от пода. С нея копали пръстта и я изнасяли в джобовете си до отходни места.

 

Една нощ, когато валял проливен дъжд – мъжете избягали. Никой от турците не усетил, едва на сутринта открили дупката и убития пазач.

 

Вторият път Филип Тотю заловили случайно в някакъв хан в Нова Загора. Държали го известно време в затвора в Сливен, а после го подкарали към В. Търново. В Елена преспали и го предали на стари и опитни заптиета, а те му вързали здраво ръцете. Сложили и букаи на краката му и го качили на кон, който водел единия турчин. Когато стигнали Капиновския манастир заптиетата спряли да починат в някакъв хан. Тогава Филип Тотю намерил начин да прошепне на ханджията да нагости с добра храна турците. Обещал, че ще му се отблагодари. Ханджията заколил кокошка и сгрял ракия. А когато турците отново тръгнали на път едва се крепяли на конето от щедрата гощавка.

 

Стигнали някаква чешма. Тогава смъкнали и Филип Тотю от коня, а единия от турците оставил пушкатата си и се запътил към някакъв ров. Другият извадил тамбура и засвирил. Тогава Филип Тотю, скрит зад вратовете на конете, закачил на коритото на чешмата белезниците си и задърпал със сила. Успял да се освободи. Грабнал тамбурата на единия турчин и го ударил по главата, взел пушката на втория и потънал в гората.

 

Третият път се случило през пролетта на 1863 г. По това време Филип Тотю се свързал с част от дружината на  Панайот Хитов, която се отделила, за да прекара по-леко зимата. Хайдутите били обградени през една тъмна нощ в къща със сламен покрив, който се подпалил в село Кортен, Сливенско. Филип Тотю развял някаква женска дреха вързана на прът. Казал на останалите, че щом покаже дрехата навън и пушките на заптиетата загърмят върху нея, всеки един от тях да излиза след него и да се спасява както може с пищов или нож, докато турците си напълнят оръжията отново. Така и станало, но куршумите били като дъжд. Накрая Филип Тотю пада, както и няколко други хайдути, които са в кръв. Убит е само един човек от тях. Турците ги откарали в Нова Загора, а после в затвора в Сливен.

 

Войводата имал около четиридесет рани и едва оживял. Не можел нито да стане, нито да ходи. На разпитите го носели в черга. Произнесена е третата му смъртна присъда, чакало се само потвърждението ù. Хвърлили го в най-дълбокото подземие. На врата му имало халка вързана за общ синджир, края му забит в стената. Ръцете му също били оковани, а на краката – пранги. 

 

Но щом се възстановил Филип Тотю пак успява да избяга. С помощта на някакво желязо, той и останалите мъже свалили белезниците от ръцете си, успяли да се откачат от синджирите. Не могли да махнат само прангите от краката си. Убили двама от пазачите и избягали от затвора.

След това бягство за него били пуснати няколко потери. Турците обявили, че ще даде 500 000 гроша на този, който го хване жив и 20 000 за този, който занесе пред тях главата му. Но от него нямало и следа.

 

Дълго скитал Филип Тотю из балкана със своя приятел Костадин Джиналията, укриввали се в селата. Били вече много изморени и войводата го настанил в родното си село и продължил сам – десет години кръстосвал Балкана.

 

Решил да отиде в Румъния с паспорт изваден на друго име – Никола Рахнев от Джулюница, който бил градинар. Под името Ради той преживял в село Концещи цели две години. Оженил се повторно за Фроска в Зимнич, тя била българка от Свищов. Често Филип Тотю пътувал до Букурещ и други румънски градове. Срещал се с българи. Възприел идеите на Раковски. От Румъния преминал два пъти с чети в България – през 1866 и през следващата година. Първата чета организира сам, втората е по инициатива на Раковски. След завръщането на четата му в Румъния е арестуван, но се намесили влиятелни българи и го освободили. Отива да живее в Александрия и тогава всъщност става Филип Тотю.

 

През 1867 г. в България трябвало да преминат 10 чети, но преминали само три – на Панайот Хитов, Филип Тотю и Димитър Топалов.

Четата на Филип Тотю минала близо до Свищов. До гората до село Върбовка, Търновско, четата е обкръжена от турците и е разбита. Само няколко човека успяват да се спасят като сред тях е и той.

 

След тази знаменита битка за Филип Тотю се писало в българските, но и в чуждите вестници. Захари Стоянов разказва: „Той изпразни своята бойлия пушка при Върбовка и после два месеца време си кривеше вече калпака на румънските волни кръчми, като че ли не беше ставало нищо“. Новината за битката при Върбовка е посрещната възторжено от хъшовете в Румъния. След нея румънският актьор Йоргу Караджале написва пиесата „Боят при Върбовка на българските с турсците под командването на войводата Филип Тотю“, която е представена на сцена с огромен успех.

 

След разгрома на четата му Филип Тотю се присъединил към четата на Панайот Хитов и двамата продължили пътя си по билото на плланината, на 4 август се прехвърлили в Сърбия. Хитов останал там, а Филип Тотю отишъл в Румъния, където било семейството му.

 

Скоро румънските власти принудили войводата да напусне Зимнич. Това станало по настояване на турското правителство. Трябвало да се пресели в Александрия. Нещата при него се влошили особено през лятото на 1868 г. след преминаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Румънците арестували Филип Тотю и го въдворили в Къмпулунг Мусчел, където останал три месеца. Накрая избягал и се върнал при жена си в Александрия. Издали ново нареждане да бъде арестуван, но никой не го открил. През цялата 1869 г. се укривал, а после емигрирал в Одеса.

 

През 1876 г. с доброволци участва в Сръбско-турската война, а след неуспешния ù край се върнал в Русия. Там дочакал началото на Руско-турската война и потеглил за България.

 

Останал в Свищов. Получил разрешение да се върне в Одеса и да пренесе багажа си в България. Докато пътувал отседнал в кръчма в Плоещ. Там го нападнали разбойници. Наклеветен е от кръчмарката, която била в съдружие с разбойниците. Войводата е осъден и затворен. Държали го девет месеца в Плоещ и го прехвърлили в марджиненския затвор. Там отстанал до 6 юни 1884 г., когато го освободили.

 

След завръщането си у нас през декември същата година Народното събрание му отпуска пенсия от 200 лв. Отишъл да живее в село Острица, където се преселили майка му и братята му. Пенсията му не достигала и се хванал пазач на гора. С помощта на приятели се сдобил с ниви и се отдал на земеделие. 

 

След Освобождението на България си купил къща в Русе, в която не оставал за дълго. Но се залюбил със съседката си Величка, която имала съпруг, но нямали деца, а той я тормозел непрестанно за това. Когато се събират с Филип Тотю той е на 67 години, а тя на 39. Заминават да живеят в родното село на Величка Две могили, където си построяват къща. Живеят без да минат под венчило десет години. Според други – те са венчани и живеят законно. До смъртта на войводата на 22 март 1907 г. Величка е третата жена на Филип Тотю.

 

Втората му съпруга Фросина не го направила щастлив. След като през 1877 г. затварят Филип Тотю в Румъния, тя жвее в Одеса. В руския град си намира друг мъж, но той я изоставил. А тя от „срам и мъка подлудяла и я закарват в лудницата“.

 

Освен сина си Тодор, от първия му брак Филип Тотю нямал други деца. Тодор е учил в Русия, а след Освобождението е учител в Летница. Жени се за Ирина Бачокирова, която също е учителка, но умира млада.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

 

Епицентър