Ген. Мутафчийски за празника на ВМА: Ние сме най-високотехнологичната болница в България
На 1 декември 2022 година ВМА отбелязва 131 години от създаването си.
ВМА е топ-болницата в България. Днес ВМА е най-добре оборудваната, най-реномираната и най-добре кадрово обезпечена болница в България със собствен обучителен център, която има „роля-2 усилена“ по стандартите на НАТО и на която 80% от пациентите са цивилни, заяви пред Епицентър. бг в навечерието на празника бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS..
При реална военна обстановка нашата цел е да докараме в болницата живи ранените и за това трябва да има обучени хора, които да могат да поддържат жизнените функции на тежко пострадалите и тежко ранените, посочи шефът на МВА.
По думите му, силата на ВМА е в приемствеността между поколенията: По времето на генерал Николай Петров започна обучението на нашите курсанти-военни лекари и в момента имаме 116 много амбициозни млади момичета и момчета. Генерал Стоян Тонев изгради концепцията за превръщането на ВМА във високотехнологична болница – концепция, която ние развиваме и затова сме най-високотехнологичната болница.
„На тези момчета и момичета, които участват в нашата курсантска програма не им спестяваме трудностите, които ги очакват, за да не си изграждат въздушни кули и след това да претърпят разочарования. Те са много монитиварни. Винаги им се радвам и им казвам, че те струват много повече от всички останали, защото те са избрали да се врекат в служба на родината и да се закълнат в знамето на военнта служба! Колко младежи биха го направили днес? Затова им казах, че те са специални“, разкри ген. Мутафчийски.
„Нашата професия е изключително рискова. На всеки един лекар му трябват не само умения, за да бъде лекар, явно трябва и нещо друго. Трябва да има сърце, за да жертва живота си за живота на другите“, подчерта професорът-коремен хирург, който е признат по целия свят и е един от двамата българи, членове на дружеството на американските хирурзи.
Програма на честването:
10:00 ч.: Поднасяне на венци пред паметника на загиналите медицински чинове пред сградата на ВМА
10.25 ч.: Тържествено събрание в киносалона на ВМА
На събитието са поканени да присъстват представители на Президентството на Република България, Народното събрание, Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, БЧК, Столична община, КНСБ, КТ „Подкрепа”, депутати, представители на болници и военни структури, други официални гости.
Основите на Военномедицинска академия (ВМА) са положени на 1 декември 1891 г.
На този ден влиза в сила Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 г. за създаване на Софийска обща гарнизонна болница.
За неин първи началник е назначен д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз.
От 1.01.1893 до края на 1918 г. тя съществува като Първа софийска дивизионна болница, със 100 войнишки и 10 офицерски легла.
В една от първите публикации по въпросите на военната медицина от 1893 г. „Няколко думи върху нашите военни болници“, санитарният майор Игнат Барбар препоръчва столичната дивизионна болница „да е образец във всяко отношение“.
Тази мисъл за образцово справяне с поставените задачи не престава да съпътства историята на ВМА от създаването й до днес.
За превръщането й в реалност допринасят работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи етап на нейното развитие – възрожденските лекари и санитарни офицери Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов.
По време на Балканската война 1912-1913 г. Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, 8 студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата й сграда се настанява Австрийска санитарна мисия, чиято цел е да подпомогне работата с лекари и медицински сестри.
По това време завеждащ е д-р Асен Петров, един от основоположниците на съвременната медицина в България.
Пристигналата отново през Първата световна война (ноември 1915 г.) Австрийска санитарна мисия снабдява военната болница с материали, инструменти, стерилизатори, рентгенов апарат, водни легла, механоелектро апарати, което повишава нивото на медицинското обслужване.
С влизането в сила на новите мирновременни щатове за началник на Общоармейската военна болница в София е назначен подп. д-р Рачо Ангелов – дивизионен лекар на 1-ва софийска пехотна дивизия.
През 1919 г. той, заедно с директора на Народното здраве д-р Иван Кесяков и пом.-началника на военносанитарната част във войската подп. д-р Тодор Попов участва в изготвянето на проект за временно използване на държавните болнични заведения, включително и на Общоармейската военна болница, за нуждите на новооткрития Медицински факултет в София.
В началото на 30-те години военните лекари имат възможност да насочат вниманието си към проблемите на войската в мирно време.
През 1932 г. се прави първата категоризация на професионалните заболявания в армията. От 1936 г. до 1945 г. началници на болницата са: кап. д-р Емануил Геков, подп. д-р Стефан Даскалов, подп. д-р Лудвиг Стрибърни, полк. д-р Иван Щърбанов.
По време на Втората световна война, за нуждите на българските войски на фронта (октомври 1944 – април 1945), болницата формира три армейски хирургически болници. След демобилизирането на Първа българска армия, от април 1945 г.. за началник на болницата е назначен полк. д-р Веселин Николов, който остава на тази длъжност до януари 1946 г. След него началници на Общовойсковата болница са полк. д-р Август Милчев и полк. д-р Иван Иванов.
През 1946 г. се създава ново медицинско учреждение за военните чинове в София – Общовойскова поликлиника, с началник полк. д-р Райко Радевски. 4 години по-късно е обединена с болницата под ръководството на полк. д-р Костадин Стоянов. През 1954 г., на базата на съществуващия от 1945 г. Общовойскови хигиенен институт в Овча купел, се създава и Научноизследователски военномедицински институт с началник полк. проф. Здравко Мицов. Като специализиран институт към Българската армия (БА) на него се възлага разработването на различни аспекти на медицинската защита на войските и населението.
През периода 1951-1960 г. началници са полк. д-р Любен Ангелов, полк. д-р Марин Кътов и полк. д-р Борис Ангелов.
На 12.08.1960 г., с Постановление № 196 на Министерски съвет, се създава Висшият военномедицински институт (ВВМИ). Той обединява Научноизследователския военномедицински институт в Овча купел (София), Общоармейската болница (София) и Отдела за военномедицинска подготовка към Медицинско управление при Министерство на народната отбрана (МНО). ВВМИ позволява, наред с основната лечебно-диагностична дейност, да се разширят възможностите за специализация и усъвършенстване на медицинските офицери, подготовка на медици за нуждите на армията, както и за разработване на научни проблеми, свързани с медицинското осигуряване на войските в мирно и военно време.
От 1960 г. до 1988 г. началници на ВВМИ са: полк. проф. Генчо Кръстинов, полк. проф. Атанас Малеев, полк. проф. Николай Купенов, ген. м-р доц. Иван Хариев, ген. м-р д-р Васил Герганов, полк. проф. Йовчо Топалов.
Със създаването на ВВМИ през 1960 г. и построяването на новата сграда през 1980 г., се извършват редица структурни промени и подобрения във военното здравеопазване, които издигат института до нивото на най-престижните медицински учреждения в страната.
Израз на изградения авторитет и признание за дейността на ВВМИ е издаденият Указ № 546, с който от 07.04.1989 г. към Министерството на отбраната се създава Военномедицинска академия – като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри. Съставни звена на ВМА тогава са: ВВМИ, Военноморска болница – Варна, Обединен авиомедицински научноизследователски институт – София и Първа клинична болница “Д-р Кирил Хавезов” (днешната Университетска болница “Лозенец”). Така в академията се съсредоточава лечебната, научната и учебната дейност по проблемите не само на сухопътните войски, но и тези, касаещи военновъздушните и военноморските сили. През 1990 г., със създаването на звеното си за спешна помощ, ВМА е свързана със системата на националното здравеопазване и успешно се нагърбва с мисията да обслужва както военния контингент, така и цивилното население.
В периода след 1989 г. началници на ВМА са: генерал-майор проф. Йовчо Топалов, генерал-майор проф. Григор Мечков, ген. майор доц. Никола Александров, полк. проф. Милан Петров, бригаден генерал доц. Румен Златев, генерал-майор проф. Стоян Тонев, проф. д-р Николай Петров.
Днес начело на Военномедицинска академия е бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS.
Днес ВМА обединява пет многопрофилни болници за активно лечение – в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; две за продължително лечение и рехабилитация – в Банкя и Хисаря; десетки медицински пунктове в поделенията на Българската армия, Научноприложен център за военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина; Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена – София, с филиали в Пловдив, Сливен и Варна; Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа защита и Център по психично здраве и превенция. Създадена преди повече от век само за нуждите на военнослужещите от Софийския гарнизон, Академията се превръща в една от най-иновативните болници в България и днес е отворена за всички.
През своята история ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 мисии в помощ на населението в най-различни горещи точки на света.
Само от 1999 г. насам в тях са се включили повече от 960 военнослужещи с бели престилки. Хилядите спасени помнят не само професионализма и саможертвата на военните ни лекари, но и поставят България на почетно място в съзнанието си. А медиците ни – с натрупания опит и престиж от тези международни участия, прославят не само името на родината си, но гарантират и сигурността на населението й.
Български лекари под пагон за първи път заминават на мисия още през 1904 г. – в далечна Манджурия. Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на руското дружество на Червения кръст. За ръководител на бригадата без колебание е избран подполковник д-р Димитър Киранов – началник на Първа софийска дивизионна болница. Оттогава-насам българските медици под пагон спасяват животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити. Военните ни в бели престилки спасяват животи не само на бойното поле и в бежански лагери, а се отзовават и при мащабни бедствия и катастрофи – както у нас, така и в чужбина.
Източник ЕПИЦЕНТЪР
