Най-близкият човек до Лили: В най-интимните моменти хората имат усещане, че Лили пее точно за тях

Да бъдеш близо до Лили Иванова – на концертите и зад кулисите, в ежедневието и в празниците. Малцина са! В екипа на поппримата има един човек, който винаги е в сянката ѝ, но е най-близкият. Това е Николай Недеков – 37-годишният шуменец, който от няколко години е асистент и организатор на концертите на любимката на няколко поколения българи.

Дясната ръка на Лили е завършил театралната школа МОНТФИЗ, рисува прекрасно, изявявал се е в хора на Ансамбъл „Шумен”. Николай е със солидно образование, има диплома за журналист от Шуменския университет и тапия за магистър по пиар и публична администрация. Владее перфектно английски език.
Всеотдаен към Лили, той отдавна е спечелил доверието ѝ.

Тази година Николай и целият екип на Лили се изправиха пред едно огромно предизвикателство – националното турне, което като вълна премина през страната. За осем месеца Лили Иванова пя над 100 часа на сцени в 29 града и „запали“ цяла България.

И сега предстои  финалът на това шеметно преживяване – грандиозният концерт в „Арена Армеец“, където за втори път Лили Иванова ще се изправи през 13 000 възторжени нейни почитатели.

И ако искате да си подредите пъзела с образа на Лили, вижте какво разказва Николай Недеков: 

– Лили винаги е първа, визионер, има убийствен инстинкт какво да направи, кога да го направи и как точно.

– Най-странното, което редица почитатели споделят като едно и също усещане – в най-интимните моменти на песните, хората имат усещане, че Лили пее точно за тях.

– Тя е певица на текста, който докосва всяка душа. Необяснимо е!

– Лили е доста забавен човек, извън образа ѝ в публичното пространство.

– Тя не дава непоискани съвети, но когато човек се обърне към нея – трябва да е убеден, че Лили Иванова ще направи всичко възможно, за да му помогне.

– Лили е като диво животно – може да усети намеренията на всеки! Ненавижда подмазвачестовото и много добре знае кой кой е в нейното обкръжение.

– Лили Иванова не обича да се изтъква. Както тя сама казва: „Когато си навсякъде, си никъде!“

– Търпението ѝ е огромно. Тя търпи неща, които други хора няма да изтърпят.  Напук на схващанията, че тя е претенциозна, напротив!

– Дразнят я глупостта, неморалните и непочтени отношения и намерения.

– Лили е честна, понякога болезнено откровена, но винаги в градивен план.

– Всичко, което Лили Иванова е постигнала, е плод на нейните характер, достойнство и работа.

– Лили често ни казва: „Ако те е страх от мечки – не ходи в гората“.

– А, да и още нещо – тази година никой не се осмели да предрече края на кариерата ѝ… Това е новост!

–––––––––-

– Осем месеца, 28 града, 33 концерта – това е в три цифри националното турне 2023 на Лили Иванова. Какво се крие зад тях, Николай?

– Много труд на всички екипи, дисциплина, професионализъм и усърдна работа. Искам да благодаря на всеки един участник в това турне – над 50 души екип. За 8 месеца нямаше как да няма непредвидени ситуации, преместване на дати, но всички се справиха безупречно!

– Маршрутът на концертите показва, че сте обиколили цялата страна. Какво видяхте извън възторга на публиката и пълните зали?

– Публиката навсякъде беше прекрасна! Службите и екипите на залите-домакини направиха всичко, за да се чувстваме много комфортно. Но, извън всичко това, лично аз видях тоталното безхаберие на държавата и липса на грижа към културната инфраструктура. Тези огромни зали, театри, строени в друго време и предвидени за съществуване с определен персонал и средства за поддръжка, са оставени, в повечето случаи, на доизживяване, леко закърпване, каквото бюджетът позволи. Директорите се справят някак си, но ако не се промени държавната политика – в близко бъдеще ще има още закрити зали и театри.

– Беше ли с нещо по-различен концертът в Пловдив тази година?

– Да – бяха два последователни концерта с напълно разпродадени места и много правостоящи. Това се случва за първи път в кариерата на Лили Иванова, а доколкото пазят спомени в Античен театър, не се е случвало досега – два последователни самостоятелни концерта на друг български изпълнител. А, да и още нещо – тази година никой не се осмели да предрече края на кариерата ѝ… Това е новост!

– Да, казваш го с тънко чувство за хумор. Често пътувахте през нощта. Разкажи за „нощния живот“ на екипа ви извън сцената.

– О, той е много забавен! Лили Иванова е доста забавен човек, извън образа ѝ в публичното пространство. Говорихме си непрестанно по всякакви теми, смеехме се. Уроците, натрупани в житейския и творческия ѝ път са много. Тя не дава непоискани съвети, но когато човек се обърне към нея – трябва да е убеден, че Лили Иванова ще направи всичко възможно, за да му помогне. Просто е такава – една огромна душа!

– Тази година посетихте и малки градчета. Защо избрахте такава стратегия на турнето?

– През годините са получавани много писма и запитвания от почитатели от всички кътчета на страната за концерт и в техния град. Лили реши, че тази година е възможно, наред с големите градове, да зарадва публиката си и в по-малките. Всички в екипа бяхме доста учудени от това решение, защото продуктът ни е много тежък технически, а оттам и финансово. Но истината е, че тя пя без хонорар на определени места – само и само да зарадва своята публика.

– Наблюдавайки нестихващата еуфория около нея, си мисля, че тя изпълва съдържанието на израза „Певицата на своя народ“. Усетихте ли го това?

– Лили Иванова не обича да се самоопределя. Тя е един много скромен човек, за статута, който сама е извоювала, с работа и постоянство. Но със сигурност, ако има „Певица на своя народ“ в България, то това е тя. Заслужила го е с отдадеността си, дисциплината, с това, че никога не подведе своята публика, че раздава любовта си докрай, че е убийствен професионалист!

– Често съм я питала за напрежението около един концерт, а тя винаги казва: „Важно е да си свърша работата“.  Открехни, моля те,  завесата за „работата на Лили“.

– Напрежението е голямо, естествено. И то, за мен, е породено от отговорността, която тя носи пред публиката си. Чувството за отговорност у Лили Иванова е огромно. Също така влияе и чувствителността, която тя притежава, която допринася за вълнението й. Всичко, което Лили Иванова е постигнала, е плод на нейните характер, достойнство и работа.

– Чета постовете на стената ѝ, които преливат от преклонение, обич и възторг. Една дама е написала „Лили има енергия, която обикновените хора нямат“. Има ли нещо „необикновено“ в тази енергия, която извира от Лили?

– Да, има! Самият аз съм свидетел на необяснимо влияние и върху мен по време на концерт. Най-странното, което редица почитатели споделят като едно и също усещане – в най-интимните моменти на песните, имат усещане, че Лили пее точно за тях, сякаш са сами в залата и тя конкретно пее за един единствен човек, който съпреживява с нея. Текстовете на песните ѝ са толкова силни. Тя е певица на текста, който докосва всяка душа. Необяснимо е!

– Кога настъпва умората при нея?

– Умората настъпва при дълги и отегчителни разговори. Лили е човек, който разбира от две думи, даже от една. И дългите обяснения и преливането „от пусто в празно“ я изморяват.

– Какво я зарежда отново?

– Всичко ново – нова песен, нов концерт, нова идея!

– Какво я ядосва? Какво я дразни?

– Глупостта, неморалните и непочтени отношения и намерения.

– Има ли нещо, което по време на това турне да я е впечатлило особено?

– В позитивен план – публиката във всеки един град, за което благодари на своите почитатели. В негативен – от разрухата в държавата.

– Тя казва, че трудностите я мобилизират. Какви трудности срещнахте?

– Както тя, така и екипът ни не обичаме да се оплакваме. Всяка работа си има своите трудности. Лили често ни казва: „Ако те е страх от мечки – не ходи в гората“. Свикнали сме да сме готови за всякакви предизвикателства.

– Държи ли ви вас, екипа ѝ, в напрежение като знаете, че главата й е заета да измисля все нови и нови идеи?

– Това е едно от най-мотивиращите неща! Във всеки момент знаеш, че предстои нещо още по-интересно и си в очакване. Тя не е от хората, които плуват по течението. Винаги е първа, визионер, има убийствен инстинкт какво да направи, кога да го направи и как точно.

– Лили признава, че нейната битка е с времето. А вашата битка покрай нея с какво е?

– Да я следваме в темпото, което е задала.

– Наблюдавал ли си я как преминава от мига на възторзите на публиката към миговете на тишината? Каква е Лили тогава?

– Да, щастливец съм, че съм допуснат до най-тесният кръг на хората около нея. Тези резки смени на емоционални състояния, за които говориш, са неминуема част от живота ѝ.

– Видя ли реалното измерение на магнетизма и влиянието й?

– Виждам го всеки ден. Бил съм свидетел на спонтанен плач у хора, които я виждат на улицата случайно. Невероятно е да си свидетел на такива емоции.

– Разшифровай ми, моля, това нейно признание: „Моята сила е в моето търпение“!

– Наистина Лили Иванова е най-търпеливият човек, който познавам. Нейният подход, а смея да кажа и обноски и възпитание, не позволяват да бъде неуважителна или сприхава. Да, тя е много конкретна в изказванията си, честна, понякога болезнено откровена, но винаги в градивен план. Търпението ѝ е огромно. Тя търпи неща, които други хора няма да изтърпят. Претенциите на хората около нея са много големи. Напук на схващанията, че тя е претенциозна, напротив! Към нея има огромни претенции от всякакъв характер. Тя търпи до последно! Лили е като диво животно – може да усети намеренията на всеки! Ненавижда подмазвачестовото и много добре знае кой кой е в нейното обкръжение.

– От какво има нужда Лили?

– Да е сама и да мисли за нови планове.

– Ти си най-близко до нея и сам си свидетел, че тя дава много рядко интервюта, почти не се появява в общественото пространство. Защо?

– Лили Иванова не обича да се изтъква. Както тя сама казва: „Когато си навсякъде, си никъде!“

– В седмиците преди концерта в „Арена София“, който вече е разпродаден, какво остава скрито от публиката? Какво ви изненадва?

– Остават скрити доста моменти от публиката, главно организационни, които спомагат всичко да бъде на високо професионално ниво. Благодаря на Национална спортна база и лично на г-н Иван Терзийски за пълното съдействие.

От друга страна сега ще споделя един момент, който съпътства всеки концерт на Лили Иванова в София, който има препратка и към нейното търпение. Забелязвам един и същ сценарий всяка година – с наближаването на концерта ѝ започват уж „случайни“ обаждания от нейни познати или колеги, които се сещат точно няколко дни преди концерта да я питат как е…

Тези хора винаги после изчезват и не са никак загрижени в следващата година, до следващия концерт, когато отново напомнят за себе си. Естествено, обажданията са, за да могат да получат покани. Това е много унизително за тях самите и силно ме впечатлява.

Но Лили стоически търпи и това, макар да знае истинската подбуда за това уж „приятелско отношение“. Тя много добре усеща фалша. Край нея цари лицемерие и фалш. Впечатлява ме, че истинските ѝ приятели си купуват билети, а тези почти непознати за нея хора, изискват от Лили специално отношение и покани.

Като организатор на концертите ѝ, знам какъв огромен разход генерира такова събитие – наем зала, отопление, сцена, озвучаване и осветление, охрана, музиканти и екип, авторски права, медицински екипи, ограждения, полиция, паркинг и много други, но явно има хора, които си мислят, че тя е длъжна да раздава покани.

Докато в същия момент Лили Иванова винаги купува билети, когато ходи на театър, опера или концерт. Никога не позволява да й се подаряват покани, защото уважава труда на хората на изкуството.

За финал искам да ми позволиш да благодаря на Лили за работата ни заедно и да ѝ пожелая от цялото си сърце здраве, щастие и много успехи!

Епицентър