Може ли „катилите“ от НДК да направят нов Ляв блок без БСП?

„Ген. Румен Радев си пада малко катил“, каза през 2016 г. Стефан Данаилов, който тогава оглавяваше Инициативният комитет, издигнал бившия шеф на ВСС за президент. Ламбо имаше предвид, че Радев е човек с характер и подлага всичко на съмнение.

Сигурно същото имаше предвид и Татяна Дончева, когато, разсъждавайки възможно ли е обединението в ляво, каза на събралите се в НДК за пръв път знакови личности на левицата, напуснали БСП през годините: „Личните отношения са решими. И с по-големи катили сме правили коалиция.“

Това стана във вторник, 29 ноември, когато в зала 7 на НДК на една маса седнаха представителите на АБВ – Георги Първанов и Румен Петков, „Движение 21“ – Татяна Дончева, „Изправи се“ – Мая Манолова, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ – Александър Томов, „Нормална държава“ – Георги Кадиев, партия МИР – Симеон Славчев, хора от БСП, смятани от ръководството ѝ за вътрешнопартийна опозиция (Костадин Паскалев, модератор на срещата, Петър Мутафчиев, Георги Пирински, Георги Божинов, Емилия Масларова, Валери Жаблянов, Ана Пиринска), бивши депутати и министри, леви интелектуалци.

Амбициозният надслов бе „Лява България – идеи, политики, единение“, но мислите им се се въртяха около БСП.

Естествено, всичките те някога са членували в столетницата. И сигурно ги боли за сегашното ѝ състояние, защото, макар и да не го казват на глас, знаят, че за повечето хора в България, независимо за кого гласуват, БСП е лявото.

Мястото на форума едва ли бе избрано случайно, защото в същата зала през януари 2001 г. четири партии подписват споразумение за Нова левица – това са БСП, БСДП но д-р Петър Дертлиев, ОБТ и Евролевицата, и започва възхода на левицата към властта. Факт, който Първанов припомни, сигурно заради присъстващите в залата младежи, но и за да напомни кой все пак е правил на практика ляво обединение.

На моменти се създаваше впечатлението, че събралите се на 29 ноември сякаш искаха да се върнат в онези години, когато БСП бе обединила почти напълно лявото политическо пространство и бе водеща политическа партия в страната, без която нищо в държавата не се случваше.

Но в същото време те със сигурност знаеха, че това беше в друго време и при други лидери на БСП. От 2016 г. начело на БСП е Корнелия Нинова. Становището на Нинова за лявото обединение е категорично – „Върнете се в БСП!“ Президентът (2002 – 2012 г.) и бивш лидер на БСП Георги Първанов отговори – “БСП да участва в обединението вляво”.

Дискусиите за лявото в момента са обясними – резултатите на БСП и левите партии от последните избори биха подтикнали всеки амбициозен ляв политик към действие.

Защо?

232 958 са гласовете, които получи БСП на 2 октомври 2022 г. Четири пъти по-малко от онези 955 490, които гласуваха за нея през март 2017 г.

Отделно за партиите, произлезли от столетницата – „Изправи се“, коалиция „Справедлива България“, (в която влизат Обединена социалдемокрация, Политическо движение „Социалдемократи“), партия МИР, Българска социалдемокрация – Евролевица, са дадени 66 164 гласа. Други леви формирования и „ментета“ на БСП като „Коалиция за теб, България“ са взели общо 21 954 гласа. „Български възход“, който бе подкрепен от АБВ, получи 115 872 гласа.

По груби сметки – за леви партии и за формации, водени от личности, които се харесват от симпатизантите на лявото, са дадени близо 204 хиляди гласа – резултат, съпоставим с този на БСП.

Да, трябва нещо да се прави. От дискусията в НДК се разбра, че може да се направят две неща – или нов ляв субект без БСП, или ляво обединение, което да включва и БСП.

Според Георги Първанов без БСП трудно би се получило нещо.

На друго мнение е Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“. Според нея „докато левицата е настоящото си ръководство, с нея ще бъде трудно да се водят преговори“.

„Левицата трябва да се консолидира в общ политически субект – ляв блок“, каза пък Мая Манолова, лидер на „Изправи се“. Тя посочи и задача – Блокът да се яви с общи кандидати за депутати, кметове и общински съветници на изборите „със или без БСП на Нинова“. С тази задача присъствалите на сбирката са съгласни.

Но – стана ясно и друго, че за тях в центъра на проблема за новото ляво обединение е БСП на Корнелия Нинова, която има мандат до 2024 г.

С други думи – повечето радетели за ляво обединение искат Нинова да им пристане и да включи „своята“ БСП в „техния“ проект. Да стане нещо като „историческото примирение“ между социалисти и социалдемократи, но в далеч по-малък исторически отрязък. Нима някой мисли, че това е възможно? Сто години деляха хората, които през 2001 г. ръководеха БСП и БСДП, и тези, които разделиха пътищата на двете партии.

Днес не е така – обидите, взаимното недоверие, огорчението, мъката от казани думи, са много по-скорошни и живи. И въпреки призивите – да си простим, ще останат живи.

Е, има ли изход от тази ситуация?

Винаги има.
Единият е – дават си сметка, че БСП не е сама в ляво, нито е центърът на лявата вселена, че сега с БСП нищо заедно не става и правят алтернативен ляв субект – Ляв блок, нещо като първото СДС, което включваше 16 партии и коалиции.

И работят по проекта, загърбвайки излишните претенции, включвайки в него млади лица. И в никакъв случай не излъчват разнопосочни послания в политическото пространство, напротив – непрекъснато се показват заедно, внушавайки единство.

Въздържат се от критики към БСП и Нинова – те само разколебават привържениците на левицата, така, както самата Нинова ги разколебава, критикувайки наляво и надясно президента Румен Радев. Напротив, дават да се разбере, че това е „техният“ президент, защото е избран с техните гласове.

И се надяват левият избирател да ги припознае и хареса, каквито и да се „катили“. Защото според Дончева „политиката е състезание по харесване“.

Ако се плъзнат по плоскостта да критикуват БСП и Нинова с приказки като тези на Манолова, че „БСП вече не е обединяващият фактор за лявомислещите хора“ и „ръководството на БСП се е превърнало в частен клуб“, едва ли нещо ще постигнат. Защото това отблъсква, не води до харесване.

Някога Първанов, а след него и Сергей Станишев (който не бе на сбирката) събираха, преглъщайки обиди и критики. Ако Първанов се беше сопнал, след като ръководството на БСДП забрани на д-р Дертлиев да отиде на среща с него в Лесидрен, едва ли Доктора би станал от болничната койка и бе отишъл в троянското село. И едва ли би имало Нова левица, а след това и „Коалиция за България“.

Самата „Коалиция за България“ едва ли би оцеляла толкова години, ако Станишев (при който БСП стана член на Социалистическия интернационал и ПЕС) не бе приел наследството на Първанов и не бе убеждавал своите, че какъвто и да е електоралният принос на партии като Движение за социален хуманизъм, например, то е със, а не против БСП и, че събирането означава сила.

Ако левите партии наистина съумеят, както каза Първанов „да преглътнат и да подадат ръка“, Левият блок има шанс. Има шанс дори да влезе в парламента. И един ден дори да се съюзи с БСП.

Но, ако личностните различия, за които говориха почти всички в НДК, надделеят, ако утре започнат караници и скандали за подреждането на листите и те се излеят в медиите, от обединението нищо няма да стане.

И генералният резултат ще бъде – срещнали се, спомнили си младостта и се разотишли.

С други думи – има гласове за ново ляво обединение, стига да има истинско смирение и потискане на Аз-а. А това означава, че „бащината дружина“ не трябва да води никой от сегашните лидери. Заради другите лидери и заради младите, за които той е „стар“ и човек от миналото.

Въобще бъдещето ще покаже могат ли „катилите“ от НДК да направят нов Ляв блок без БСП.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър