Антон Гицов: За ген. Тодор Бояджиев и за геноцида над тракийските българи

Автор: Антон Гицов

Трудно ми е да повярвам, че Тодор Бояджиев вече го няма. За последен път се виждахме през лятото и той беше както винаги бодър, усмихнат и с ясен ум. С него бяхме заедно в Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години, той в Постоянното представителство на България към ООН, аз като международен служител към световната организация.

От тогава и до кончината му преди дни поддържахме приятелски отношения, той ме поощряваше в журналистическата ми дейност, а през пролетта на тази година във връзка с една моя публикация за арменския геноцид, той ме подкани да напиша и за геноцида над тракийските българи.

Тодор Бояджиев беше зам.-председател на Дружеството на тракийските българи и ме изпрати в тяхната библиотека, където направих проучвания и изготвих материал за злощастната съдба на избитите и прокудените българи от Одринска Тракия, който предлагам на читателите на „Епицентър”.

ГЕНОЦИДЪТ НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Всяка година на 24 април в много страни в света се отдава почит на жертвите на арменският геноцид от 2015г. Датата е избрана не случайно, тя е обявена официално за Международен ден в памет на жертвите на този геноцид.

Следва да се отбележи, че арменският геноцид е предшестван от подобно изселване и изтребление на българи в Одринска Тракия.
На 16 срещу 17 юни 2013 г., без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за уреждане на споровете между България, Гърция и Сърбия за разделение на Македония, цар Фердинанд дава безразсъдно нареждане за настъпление срещу сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния коварно напада България и завзема Добруджа. В тази утежнена за България обстановка, на 3 юни 1913 г. разгромената от съюзниците Османска империя решава да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския договор от 17 май 1913 г. и нахлува в Одринска Тракия, където преживяват около 300 000 българи. Турската армия и башибозук предприемат етническо прочистване на българи, придружено от грабежи, насилие и масови убийства на мирно население.

Изстъпленията на турската армия и башибозук за документирани подробно от академик Любомир Милетич в неговата книга, издадена през 1918 г. „Разорението на тракийските българи”, който в края на 1913 и началото на 1914 г. обикаля териториите, където е преживявало българско население. Това, което е станало от юли до октомври 1913 г., пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане”.

Ето някои от потресаващи примери:

На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от 2 000 жители и 25 000 дребен и едър рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани извън селото и разстреляни, като войниците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с жени и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали около 900 души, само 60 са мъже, останалите са жени и деца, отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е превзет Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в прочутото с винарството си село Залъф са избити 876 души.

Етническото прочистване и изтребление в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград . В село Каяджик с близо 1900 жители, заловените мъже са съсечени с брадви, и е изгорено. Особено тежка е съдбата на големите и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки спасение от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската армия навлиза обаче в града на 19 септември и нарежда на бежанците да се отправят към България.

Път към Голгота.

Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч жени и деца се хвърлят в реката, друга част се отправя към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската долина и там са нападнати. В тази долина на смъртта са съсечени стотици старци, жени и деца.

Оживелите от различни села и оцелели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград и се спускат към река Арда, където сега е град Маджарово, и където тогава е минавала старата граница между Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение. При преминаването на р. Арда при с. Ятаджик, днес град Маджарово, турците са устроили засада и започва жестоко изтребление на беззащитните бежанци, мъже, жени и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват около 2 000 души.

Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото клане, но Батак, пише той, е само едно село, а само в Западна Тракия са извършени масови кланета в цели 17 села.

Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити около 900 мъже, жени, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели семейства с децата им, някои на 2 и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се извършват по жесток начин, чест придружени с мъчения, млади жени и момичета, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според изследванията на акад. Милетич, около 30% от населението на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, глад, болести или бежански неволи в периода 1913-1914 г. По данни на Карнегиевата анкета, разследвала нарушенията на международното право, допуснати от воюващите страни, около 60 хил. българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия.

Международната комисия заключава – Одринска Тракия е напълно опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 сгради, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави едър рогат добитък и 649 431 дребен рогат добитък.
Изтреблението на тракийските българи отговаря на всички условия да бъде определено като геноцид, подобно на арменския геноцид. Но не е, за разлика от арменският геноцид, който е признат от Европейския парламент и от много страни в света, между тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия. Признат е и с резолюция от 13 декември 2019 г. на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021 г. сам президентът на САЩ Джо Байдън определи като геноцид масовите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

Епицентър