БСП ли роди олигарсите? Книгата „Митовете за БСП след 1989 г.“ оборва популярни клишета

Сборникът „Митовете за БСП след 1989 г.“, който оборва популярни пропагандни клишета, бе представен на дискусия в „София Хотел Балкан“.

Авторският колектив включва доказани учени и анализатори, които отлично познават процесите в обществено-политическия живот в България – проф. Искра Баева проф. Боян Дуранкев, проф. д.ик.н. Димитър Хаджиниколов, д-р Боян Балев, Ваня Григорова, д-р Любомир Паунов, проф. Светла Бъчварова-Пиралкова, д-р Любомир Кючуков, д-р Александър Димитров.

„Казват, че докато истината си обува обувките, лъжата вече е обиколила света. През последните три десетилетия политическите опоненти на БСП използваха всяка възможност да превърнат социалистическата партия в „удобния виновник“, който носи отговорност за всички кризи и провали и няма принос към нито един успех“, каза евродепутатът Петър Витанов, организатор на форума.

„БСП е структуроопределяща партия за българския политически живот и има голяма роля в модерната история на страната ни. Затова е важно да се направи този прочит, който е важен не само за бъдещето на българската левица, но и за политическото й бъдеще“, каза модераторът на дискусията Борис Попиванов.

От началото на 90-те години БСП чрез документите си се стреми да стане социалистическа партия, но митът, че тя е комунистическа е удобен на опонентите й, подчерта проф. Искра Баева. Тя изтъкна, че това е пропагандно-политическа конструкция, която цели да отслаби БСП чрез създаването на фалшива представа за нея.

Откраднала ли е БСП пенсиите и социалните фондове на българите? Този мит опроверга синдикалистът от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. Тя припомни, че по времето на социализма не е имало капиталови фондове и следователно БСП не е могла да открадне нещо, което не съществува. И тогава, и сега, пенсиите са се плащали от работещите по солидарната система.

„Безспорно БСП носи и своята вина за някои от взетите решения, но, ако търсим организацията, която всъщност провежда базовите промени в системата, като включва и капиталовия втори стълб, това е ОДС“, добави Григорова.

„Когато БСП е участвала в управлението на страната, тя най-често е внасяла повече експертност, осигурявала е стабилност и спокойствие“, смята икономистът проф. Боян Дуранкев.

Той посочи, че в резултат на прехода в България има 140 хиляди рентиери. В селското стопанство според него България днес е по-зле, отколкото през 1939 г. Това е резултатът от връщането на земята в реални граници, на което БСП се противопостави, посочи той. Икономистът даде пример и с реституцията, срещу която също социалистите са били против. Точно реституцията е създала новата класа на рентиерите, изтъкна той.

„БСП положи огромни усилия от началото на 90-те години да е проевропейска партия и това е една от най-важните причини в момента в България да няма антиевропейски настроения. Това е огромна заслуга на българската левица“, смята д-р Любомир Кючуков. Той посочи, че заявлението за членство на България в ЕС е направено от социалистическо правителство – на Жан Виденов. Страната става член на Общността също когато социалист е премиер – Сергей Станишев.

След повече от тридесет години преход хората продължават да се вълнуват от въпроса за генезиса на българските новобогаташи, част от които наричат олигарси.

Според прочита на проф. д. ик.н. Димитър Хаджиниколов, сред тях има най-малко хора от БСП, защото „става въпрос за специфичен клиентелистки олигархичен модел на управление, при който интересите им се реализират чрез партии „еднодневки“ от лидерски тип, а в БСП има колективен метод на управление и тя най-трудно се поддава на клиентелизъм“.

„Ако вземете списъка на най-богатите хора, там няма да намерите от предишното ръководство на БКП, но митът за червените куфарчета е удобен“, подчерта той.

Икономистът Боян Балев опроверга мита, че БСП е фалирала банките, като посочи, че още от началото на 90-те години са се трупали дисбаланси в икономиката, които не е могло да не „избухнат“. Правителството на Жан Виденов просто се оказало в грешния момент на грешното място.

Дискусията събра политици, представител на научните среди, студенти, участници в неправителствения сектор.

Директорът на Фондация Фридрих Еберт – бюро България Жак Папаро сподели, че подобна дискусия е изключително важна, за да може да се направи разлика между фактите и пропагандата и да се оценяват правилно не само миналите, но и бъдещите политически процеси.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

Епицентър