Петко Добрев: За българската позиция спрямо Македония – от вето до „гаранция -Франция“
Темата Македония винаги е била болезнена за България.
И това е така не толкова заради нас българите, а заради лицемерието на Великите сили от Европа и лукавата Вселенска Патриаршия.
Откъсването на Македония от българите започва с ликвидирането на Охридската Архиепископия от Високата порта по настояване на Вселенската Патриаршия през 1767г. Огнището на българщината в Македонияq за учудване на мнозина е била именно Охридската Архиепископия. Тя е била наследник на Юстиниана Прима и същевременно истинската българска народна църква.
През 7 век Константинополската Патриаршия успяла чрез редица ходове да ликвидира Юстиниана Прима или позната още като Българската Архиепископия.
Това е била причината през 703 г българският владетел Тривелий да покръсти край Брегалница българите и да създаде Охридската Архиепископия. Това е била истинската народна българска църква, чийто последователи останали известни като богомили.
Охридската Архиепископия е църквата, която практически е кръстила и Киевска Рус. Константинополската Патриаршия никога не се примирила с тази българска църква и нейното влияние. Тя успяла да наложи в България и гръцкия обряд след поражението на цар Борис. Цар Борис неправилно е обявяван за български покръстител. Той просто приел и наложил гръцкия обряд в България. Така до 1767 г. в българските земи съществували двата обряда – българския и гръцкия. Българският бил този, който подържала Охридската Архиепископия.
В средата на 17 век обаче в Русия Патриарх Никон наложил гръцкия обряд и започнал гонение срещу християните, които почитали стария български обряд, който приели при кръщението от духовници на Охридската Архиепископия.
Така на бял свят се появил факторът гръцко – русийска църква. Този фактор именно позволил на Константинополската Патриаршия да ликвидира Охридската Архиепископия през 1767 г.
Така в Македония започнал процесът за дебългаризация.
През 19 век Великите сили от Европа продължили процеса за дебългаризация на Македония, оставяйки я в пределите на Османската държава. Този процес продължил и през 20-ти век.
Тези, същите Велики сили, предали Македония на Сърбия и Гърция с договора в Ньой.
Именно след Ньойския мирен договор настъпили най-страшните дни и години за българите в Македония.
По стечение на обстоятелствата след края на Първата световна война съдбата на българите зависела най-вече от Франция. Франция е била Великата сила, която разположила своя армия и администрация в България след Солунското примирие през 1918 г.
Услужливо Франция толерирала румънската инвазия в Добруджа и така по време на преговорите в Ньой българската делегация била поставена пред свършен факт – Добруджа вече административно се управлявала от румънска администрация вместо от тази на Антантата, която, пак подчертавам, се представлявала в България от Франция. Оттогава е и поговорката „Гаранция – Франция“.
И като допълнение за съдбата на Македония, начертана в Ньой. Едва ли е случайно, че преговорите се провеждали в замък, който бил владение на графовете Ньой, чийто далечен прародител е загинал през 1205г край Одрин.
Дълбоката държава във Франция никога не е забравяла, че Калоян разбил и пленил Балдуин, а година по-късно българите ликвидирали неговият брат.
С други думи дълбоката държава на Франция никога не забравя, че българите сме попречили на Франция в началото на 13 век да владее цяла Европа. За това тази дълбока държава винаги ощетява България.
И ако ние имахме дипломати и държавници, а не послушковци, които непознават както нашата, така и европейската история, то трябваше да кажем ясно и категорично на смятаните за Велики сили – извинявайте Вие създадохте условия за дебългаризацията на Македония.
Поради тази причина днес е по-логично да си замълчите, защото за Вашите гаранции българите си имаме нарицателен израз „гаранция – Франция. За съжаление не се виждат такива българи – дипломати и държавници.
Епицентър
