Срещата на върха на Г-20 в Бали в сянката на отсъствието на Путин и опасността от ядрен конфликт

Срещата на върха на Г-20 в Бали започва в условията на остри глобални предизвикателства, които се нуждаят от спешно внимание. И докато светът, изправен пред нарастващо геополитическо напрежение и продължаващ икономически спад, очаква лидерите на 20-те най-развити икономики да вземат практически решения за справяне с кризите, мнозина възлагат големи надежди на Китай да играе по-сериозна лидерска роля в този процес.

Срещата ще бъде засенчена от отсъствието на Путин, докато Русия води пълномащабна война в Украйна.  Русия ще бъде представлявана от  външния министър ветеран Сергей Лавров.

Групата на 20 е съставена от 19 страни плюс Европейския съюз. Тя представлява близо две трети от световното население, 85% от световното икономическо производство и 75% от световната търговия. Към 2022 година това са: Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Южна Корея, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Турция, Обединеното кралство, Съединените щати и Европейския съюз.

Това е най-голямото събиране на групата лидери от началото на пандемията от коронавирус, а Индонезия, като държава домакин, определи дневен ред, който се фокусира върху икономическото възстановяване след пандемията, глобалните здравни мерки и устойчивата енергия.

„Участието на Си Дзинпин на срещата в Бали тази година е жизненоважно за успеха ѝ“, заяви в скорошен коментар за Global Times Джон Къртън, ръководител на групата за изследвания, свързани с Г-7 и Г-20 към Университета на Торонто, Канада. „Китай помогна значително на Г-20 да оцелее и да бъде ефективна през годините, когато начело на САЩ бе изолационисът Доналд Тръмп. Постоянният основен приоритет на Китай е развитието, което днес е по-важно от всякога, особено на фона на отстъплението от всичките 17 цели от Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.“, посочва той.

Други присъстващи световни лидери включват индонезийския президент Джоко Видодо, канадския премиер Джъстин Трюдо, японския премиер Фумио Кишида, индийския премиер Нарендра Моди, австралийския премиер Антъни Албанезе, президента на Южна Корея Юн Сук-Йол, германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон, президентът на Африка Сирил Рамафоса, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Аржентина Алберто Фернандес, външният министър на Мексико Марсело Ебрард и премиерът на Италия Джорджия Мелони.

Жаир Болосонаро, напускащият бразилски президент, няма да присъства.

ЕС ще бъде представляван от Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел.

Байдън, който сега носи значително повече политически капитал след резултатите от междинните избори в САЩ каза, че ще се стреми да установи червени линии в отношенията между САЩ и Китай, които позволяват конкуренция и съвместно съществуване. Освен това се очаква той да предупреди Китай срещу нахлуване в Тайван и да положи усилия за ограничаване на напрежението в Южнокитайско море.

Очакванията Китай да се ангажира по-активно в справяне с регионалните и глобалните предизвикателства и да помогне на света да преодолее настоящите трудности не са малки и идват от най-различни страни.

Мнозина анализатори изразяват обаче опасения, че някои западни страни, особено САЩ, ще се стремят да използват срещата в Бали, за да прокарат собствения си геополитически дневен ред срещу Русия, като по този начин изместят фокуса от сериозните икономически проблеми. И че това ще попречи на Г-20 да приеме обща декларация, тъй като предишните министерски срещи завършиха без съвместни комюникета, заради фокусирането на западните държави върху руско-украинския конфликт.

„Не е много разумно за страните от глобалния Север да се опитват да поставят геополитически въпроси на Г-20. Това би било много лошо и нехуманно планиране. Трябва да го отхвърлим и вярвам, че нашето индонезийско правителство няма да подкрепи подобни планове, тъй като те само ще задълбочат хаоса и ще влошат и без друго несигурния и нестабилен свят, в който живеем в момента. Срещата в Бали не е подходящ момент за геополитически конфликти, тъй като светът е изправен пред икономически предизвикателства, които могат да донесат повече страдания“, смята Вероника Сарасвати.

Тази загриженост се усеща в целия свят. Докладът за глобалните рискове за 2022 г. на Световния икономически форум показа, че 84,2 процента от анкетираните се чувстват притеснени от настоящата ситуация. През октомври Международният валутен фонд също предупреди, че глобалната икономика се насочва към „бурни води“ и „най-лошото тепърва предстои“, добавяйки, че агресивните увеличения на лихвените проценти могат да предизвикат тежка рецесия.

На този фон, като домакин на срещата на върха на Г-20, Индонезия се опитва да се съсредоточи върху справянето с икономическите предизвикателства и постигането на единство сред членовете на групата в името на развитието. Подобен стремеж отговаря напълно и на фокуса на Китай. „Инициативата за глобално развитие на Китай може да даде тласък и да бъде модел за това, което срещата на Г-20 в Бали ще направи по отношение на развитието тази година“, казва Джон Къртън.

Макар САЩ и някои от техните западни съюзници да използват в последните години форумите на Г-20, за да поставят геополитически въпроси, генезисът на групата е в справянето с икономическите трудности през света, причинени от финансовата криза през 2008 г., припомня той.

Британският премиер Риши Сунак също заминава за Бали, където е изправен пред първия си голям дипломатически тест. Очаква се той да се съсредоточи директно върху нахлуването на Русия в Украйна и да подчертае подкрепата за Киев.

„Ние ще осъдим режима на Путин и ще подчертаем международното сътрудничество и зачитането на суверенитета, които представляват форуми като Г-20“, каза Сунак в изявление в събота.

През годините Китай играе важна роля в Г-20. В допълнение към основния форум, в Бали Си Дзинпин ще проведе и няколко двустранни срещи с други лидери, включително с френския президент Еманюел Макрон и президента на САЩ Джо Байдън. Очакванията са те да отправят позитивен сигнал към света. „Много страни се притесняват, че напрежението между Китай и САЩ може да изправи света пред нова блокова конфронтация и да превърне глобализацията във фрагментация. Срещата лице в лице, първата за президентите на Китай и САЩ, откакто Байдън встъпи в длъжност, идва на фона на нарастващото напрежение между двете най-големи икономики в света поради все по-открития курс на САЩ към „сдържане на Китай“ и постоянните провокации по линия на Тайван.

Епицентър