Петър Воденски: Действията на премиера за РСМ са хаотични. Поведението му е недопустимо

Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.

– Посланик Воденски, темата с българското вето върху началото на преговорите Брюксел-Скопие става все по-гореща. Нещо повече – опари правителството и премиера Петков. Според обясненията на Слави Трифонов основната причина ИТН да се оттегли от коалиция е именно политиката спрямо Северна Македония. Очаквахте ли този развой?

– Очаквах такова поведение от хората в ИТН, в чийто ресор е външната политика, познавам някои от тях, това са хора отговорни и познаващи темата.

За съжаление, не мога да кажа същото за Кирил Петков и външнополитическия му екип. Те през цялото време сякаш работят „на парче“, в стил „тука има, тука нЕма“ (извинявам се за езика, бих могъл да използвам и определението „тарикат“), опитват се да създадат впечатление, че спазват българската позиция, фиксирана в Декларацията на Народното събрание и на Консултативния съвет за национална сигурност, но действията им са хаотични, в юридически аспект са ялови – например, заявяват, че ЕК – или президентът Макрон – ще са гарант за българските условия, но ЕК не може да гарантира нищо, гарантира го решение на ЕС, т.е. държавните ръководители, като тези условия са закрепени в преговорната рамка, както е в случая с Косово и преговорната рамка на Сърбия. Пък за Макрон – достатъчно е да си припомним Минските споразумения за Украйна, за да стане ясно какъв гарант би бил той.

При такова положение, предвиждах, че ако Кирил Петков и външнополитическият му екип не коригират „оптиката“ по въпросите със Скопие, хората в ИТН няма да допуснат национално предателство и ще възразят с инструментите на политиката, което те и направиха.

– Кирил Петков многократно заяви, че няма промяна в българската позиция за РСМ, че настояваме Скопие да изпълнява Договора за добросъседство като условие за вдигане на ветото, но въпреки това съмненията оставаха. Защо?

– Защото Кирил Петков едно говори пред българското общество, а съвсем друго – пред чуждите представители, като наивно и, отново се извинявам за определението – незряло, като юноша в пубертета – смята, че истината ще остане скрита. Той, вероятно, не си дава сметка, че с тези чужди представители се среща и говори не само той, с тях се срещат и други хора, например други български представители, други чужденци и прочее.

Ще дам един пример – когато съм бил посланик на България в чужбина, съм си позволявал „да пусна“ дадена невинна информация от местния фолклор на един-двама чужди посланици на коктейл, и след това съм засичал за колко време тя ще се върне при мен. Затова сред колеги-дипломати казваме, че дипломатите сме най-големите клюкарки в дадена страна и постоянно обменяме един с друг информации и оценки. Така стана и сега със случая със Скопие – във външно министерство са провели разговор с чужди представители, които са споделили какво е казал пред тях българският премиер за вдигане на ветото пред РСМ, колегата-дипломат, който е присъствал като note-taker (водещ записки за разговора, винаги има такъв, той после изготвя Паметна бележка, в която е длъжен съвсем коректно да отрази разговора и да я разпрати), та този колега-дипломат е изготвил професионално паметна бележка, разпратил я е по различните адресати – Президентство, Министерски съвет и прочее. Има си съответен ред в администрацията, и когато премиерът я е прочел, е казал, че написаното не е истина и е наредил водещият бележките да бъде наказан, сякаш на споменатата среща не са присъствали и други „свидетели“ и те не са чули какво е казал чуждият представител. Недопустимо поведение от страна на премиера.

Всичко това уронва доверието в изявленията на Кирил Петков, при това не само в България, но, предполагам, и в чужбина. Единственото ми обяснение е, че, без да знае в какво се забърква, е поел ангажименти пред чужди столици, и сега се чуди как да ги изпълни.

– Какво реално бе свършено в полето на дипломацията през последните шест месеца в посока казусът да се придвижи към приемливо решение?

– Дипломацията по въпроса за тези шест месеца беше много, много дискретна. Видяхме някакви усилия в областта на икономиката – впрочем, знае ли някой дали самолетната линия София-Скопие-София още функционира? Видяхме наши видни историци да предприемат инициативи и да пътуват до Страсбург, за да разясняват на евродепутатите защо българските искания към Скопие са важни (дано историците ни и обществото ни продължат да работят по въпроса и да съхраняват чувствителността си по него). Видяхме президента Радев да отказва посещение във Франция с тема „вдигане на вето“ – знак, че той няма да отстъпи от българските искания по РСМ. Но не прочетох да сме работили с европейските си партньори, да сме им обяснявали нашата позиция и защо ние държим на поставените условия. Напротив, прочетох, че американски, немски, френски представители идваха в София да ни убеждават да вдигнем ветото, което ясно свидетелства, че партньорите и съюзниците ни не разбират нашето поведение. И това е лесно обяснимо, ще цитирам министъра на външните работи г-жа Теодора Генчовска, която буквално се оплака, че екипът на премиера провежда по въпроса със Скопие външна политика, която е не само различна от провежданата от външно министерство, но МВнР дори не е коректно информирано от Министерския съвет за нея, а научава това от чужди представители. Не бих желал да съм на мястото на външния министър, и не очаквам при такова положение някакъв що-годе приличен резултат за нас.

– Бяха ли подведени западните партньори, че вдигане на българското вето е възможно без промяна в поведението на Скопие?

– Очевидно – да. И бяха подведени не от външно министерство – познавам доста от колегите там и зная, че те не биха си позволили да подведат събеседниците си, но очевидно някои от политиците ни са си позволили да го направят.

– Често се дава пример с преговорите между Скопие и Атина, като се изтъква, че Гърция преговаря 30 години за името. Какво можем да вземем като поука и не реагира ли България прекалено късно на натрупващите се проблеми със съседите?

– Атина показа много добър пример за решаване на подобни въпроси със Скопие, можем само да се учим. Мисля, че колегите-български дипломати, които подготвят опорни точки за разговори с чужди представители по въпроса, могат да включат в тях и „гръцкия пример, от който България се учи и е готова да чака 30 години“ – аз лично съм го използвал в разговори и трябва да кажа, че това послание е кратко като обем и хваща дикиш.

– Чакахме Скопие да направи компромиси, за да получи зелена светлина за европреговорите, а дочакахме палежа на културния дом „Иван Михайлов“ в Битоля. Засилва ли се омразата в Северна Македония спрямо България? Достатъчно остра ли бе българската реакция?

– Омразата в Скопие към България и българите е трупана повече от 75 години, поколения наред се обучават в такава омраза. Именно това е едно от нашите искания – прекратяване на езика на омразата. Няма да е лесно за Скопие, но всеки път нанякъде започва с първа крачка, а те не са направили такава първа крачка, нещо повече, дори не демонстрират намерение да я направят. А българската реакция – нашите политици реагираха остро, не разбрах само дали реагирахме пред партньорите и съюзниците ни. Представете си, например, че бе запален не Българският културен дом в РСМ, а албанска джамия в РСМ, каква щеше да е реакцията на ЕК, на САЩ, на НПО-та и пр.

– Имаме ли полезен ход, за да прекратим натрупването на омраза и подозрения?

– Имаме, разбира се. Скопие трябва да започне да изпълнява нашите искания. А тези наши искания не са измислени вчера, Скопие ги е приело в двустранни документи, нека цитирам само двустранната Декларация от 1999 г. и двустранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Та – понеже Скопие ги е приело, но не ги изпълнява – те трябва да бъдат записани в преговорната рамка преди започването на преговорите на Скопие за членство в ЕС, и ако Скопие продължава да не ги изпълнява, вече не София, а ЕС ще провежда мониторинг и ще изисква от Скопие да ги изпълнява. Вижте колко е лесно, остава да се изпълни.

– Грешка ли правят Брюксел, Берлин, Вашингтон като изразяват силна и демонстративна подкрепа за Скопие преди срещата на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани?

– България също заявява силна подкрепа за започване на преговори със Скопие, но не и преди РСМ да отговаря на критериите, валидни за всички страни, които са водили преговори за членство. Не знам дали Брюксел, Берлин и Вашингтон си дават сметка, че ако вкарат РСМ в ЕС, без да са изпълнени критериите, това няма да укрепи съюза, а ще го натовари с потенциални нови проблеми, ще го отслаби и ще вкара в него нови чужди влияния, от които Брюксел и сега се оплаква. А ако говорим за сигурност на региона и за предпазване от такива чужди влияния, какъвто е един от аргументите на Брюксел, Берлин и Вашингтон – РСМ нали е в НАТО? НАТО не е ли в състояние да върши тази работа? НАТО не означава ли сигурност? Понякога аргументите, които чувам за „бързо започване на преговори“, са ми малко смешни.

– Каква е Вашата прогноза за срещата на 23 юни?

– Ако Кирил Петков „вдигне ветото“ при сегашното положение, това би била стъпка „през просото“ и за такова деяние има Наказателен кодекс, нека юристите кажат съответния член. А ако се опита да прекара подобно решение през Народното събрание, без да са изпълнени българските легитимно приети условия, се надявам депутатите да имат малко здрав разум и да не допуснат институционално предателство.

– Шегата на албанския премиер Еди Рама (по негови думи) пред канцлера Шолц, че Ковачевски е премиер на „бъдещата Западна България“ случайна ли беше според Вас? Към кого е насочен този многозначителен хумор?

– Това беше критика, насочена към България, не смятам, че шегата бе уместна. Но си спомням един разговор в Анкара, когато бях посланик там, между българския (тогава) министър на правосъдието Лучников и турския (тогава) премиер Демирел (мир на праха им и на двамата!), в който, наред с другите въпроси, обсъждаха и спора между Атина и Скопие за наименованието на новата държава Македония. Та тогава Лучников каза на Демирел: „Като се чудят как да я нарекат, що не я нарекат Югозападна България“?, което преводачът не преведе. Добрите преводачи понякога са по-ценни от злато.

– Опозицията в Скопие реагира остро като поиска оставката на Ковачевски заради липсата му на реакция на албанската „шега“. Може ли и правителството в Скопие да падне, ако българското вето остане? Чии интереси стоят зад дестабилизацията и на двете страни, които очевидно не могат да се разберат?

– Ако Ковачевски падне, това със сигурност няма да е само заради шегата на Рама, а ще има и други причини, които не винаги излизат на преден план.

– Може ли да се стигне до ситуация, при която Украйна получава бърза писта за ЕС, а Северна Македония и Албания остават във фризера и как това ще се отрази върху ситуацията в Европа и на Балканите?

– Аз вярвам в критериите за прием на дадена страна в ЕС, а те са не само политически. Може ли професорът по медицина да пише на студента отличен, макар студентът, според критериите, да е отговорил за двойка, ако студентът му е близък по партийно-политическа линия? Може, но да ни пази Господ след това този студент да ни оперира от апандисит. Едно време идеолозите на комунизма ни учеха, че Монголия е била изостанала в развитието си страна, но с помощта на „СССР и останалите социалистически страни“ тя можела „да стане социалистическа, макар и да е изостанала“. Сега дали ще сме свидетели на приемане на Украйна и Грузия преди те да отговарят на критериите за членство в ЕС, само и само, за да направим лошо на Путин? За мен това е незряло и несериозно отношение.

– Как ще коментирате разрастващия се скандал с посещението на Петков и Бориславова в Солун?

– Като чета фактите, те са пътували за участие в среща на върха на ПСЮИЕ в Солун, което е добре. Но защо са пътували с големия правителствен самолет, а не с кола за три-четири часа? Защо не са летели с вътрешните гръцки авиолинии? (Аз съм бил в командировка в Солун и съм летял така преди двайсетина години, преди да оправят пътя дотам, сега с кола е лесно).
Участвали ли са в срещите там – многостранни и двустранна? Ако премиерът е преценил, че там ще го „притискат“ да вдигне ветото спрямо РСМ и е решил в последния момент да не участва, защо не го каже пред всички, би могъл да си направи добър PR? Както се казва, мъгла и мистерия, но истината никога не остава скрита…

Епицентър