Дойче веле: Войната в Украйна – мир само срещу територии?

Смъртта и разрушенията в Украйна продължават с неотслабваща сила, но нито Москва, нито Киев искат да преговарят за мир в момента. Какви са перспективите двете страни да седнат на масата на преговорите? Докъде трябва да стигне подкрепата на Запада за Киев? Къде е Германия в този процес и дали Берлин ще продължи досегашната си линия или ще откликне на молбите на Украйна за танкове? На тези въпроси търси отговор Кристоф Хаселбах в публикация в Дойче веле.

Войната в Украйна е в патова ситуация.
Благодарение и на западните оръжия, украинската армия си върна по-голяма част от териториите, окупирани от Русия. От друга страна, руският президент Владимир Путин явно не се стряска от нищо, той унищожава гражданска инфраструктура и жилищни райони в Украйна, заплашва да използва ядрено оръжие. Особено сега, преди настъпването на зимата, възниква въпросът: докога ще продължи войната? Как би могла тя да бъде прекратена и с какъв резултат?

Военно решение

Грубо казано, в спора има два лагера с различни аргументи.
Според единия решението може да бъде само военно. След това Украйна трябва да изгони руската армия от всички завладени територии, включително Крим. Едва тогава може да има преговори с Русия. Не е изненада, че това е мнението на самото украинско правителство. Борбата трябва да продължи „без никакви отстъпки или компромиси“, както каза президентът Володимир Зеленски в края на август в Деня на независимостта.

Това е преобладаващото мнение и в държавите, които граничат или са близо до западната граница с Русия и които се чувстват застрашени от нея – например балтийските страни и Полша. Според тях всяка отстъпка пред Русия ще бъде изтълкувана като слабост и като насърчение за по-нататъшна инвазия.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също заема подобна позиция. В интервю за Deutsche Welle в средата на октомври той каза, че Украйна трябва да „спечели“ войната. Не каза обаче какво значи „спечели“. Затова страните-членки на НАТО трябвало да „осигурят толкова подкрепа, колкото е необходимо и толкова дълго, колкото е нужно“.
„Не трябва да забравяме, че ако Русия на президента Путин спре да воюва, ще има мир. Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува като независима държава“.

В Германия външният министър Аналена Бербок от Зелените е сред онези, които настояват за връщането на всички украински територии, завзети от Русия. Всяко „желание за компромис“ е „наивно поведение“, което вече се провали, когато Русия анексира Крим, посочи тя на Берлинския форум за външна политика в края на октомври.

От страна на опозицията експертът по външна политика на ХДС и бивш полковник от армията Родерих Кизеветер споделя целта на Украйна за „освобождаване на всички окупирани територии, включително Крим“. Дали това е постижимо зависи „от обхвата, последователността и скоростта на военната подкрепа“ на Запада, „от нашето поведение“, пише той за Дойче Веле.

„Табуто“ териториални отстъпки

Но точно това е, което друг начин на мислене, отхвърля като невъзможно. Според поддръжниците му Русия не може да бъде победена с военни средства в Украйна, а, ако се наложи, разполага и с ядрената карта.

Пред DW политологът Йоханес Варвик от университета в Хале определя като „нереалистично“ едно „пълно освобождаване на Украйна, което нарича „максимални цели“. Според него това „би означавало или война на изтощение, която ще отнеме много години и ще струва много жертви или в крайна сметка ще доведе до ядрена ескалация“.

Западните гласове, призоваващи Украйна към компромис, вече се чуват рядко, особено след успешните украински офанзиви в края на лятото. Тук може би играят роля притесненията, че песимистичните изявления могат да подкопаят бойния дух на украинците, от една страна, а от друга и жертвоготовността в западните общества.

Някои, въпреки всичко, го направиха.
През май бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър посъветва Украйна да отстъпи територии, за да сключи мир с Русия, но се поправи през юли, когато изключи точно това. В Германия философът Рихард Давид Прехт призова за териториални отстъпки в началото на войната, а последно – Украйна да се въздържи от присъединяване към НАТО. През юли той и редица други видни фигури, включително писателката Юли Це и бившият генерал Ерих Вад, призоваха за „съгласуван натиск“ за мирни преговори.
От страната на политиците дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ и Левицата настояват за мирни преговори; саксонският министър-председател от ХДС Михаел Кречмер е самотен глас в своята партия.

Йоханес Варвик се оплаква: „Териториалните промени в момента са до голяма степен табу в западната политика, поне публично, и се описват като капитулация пред руската агресия. Въпреки това, освен ако не се надяваме на неясна опция за смяна на режима в Москва, това е единственият мислим изход от ситуацията.“

Кизеветер, от друга страна, смята, че преждевременни мирни преговори с отстъпки за Русия биха били „разхищение и биха означавали победа за Русия“.

Все така без немски танкове

Официално правителството в Берлин оставя на Украйна решението дали и кога иска да преговаря с Русия и дали е готова да направи отстъпки. То не иска да упражнява натиск върху Киев.

Светофарната коалиция – ГСДП, Зелените и либералите, обаче не са единни в политиката си спрямо Украйна.  
Пацифистки настроените Зелени се оказаха най-големите поддръжници на повече доставки на германско оръжие. Фактът, че канцлерът Олаф Шолц мисли по различен начин, личи в обстоятелството, че отказва да предостави на Украйна германски танкове и бронетранспортьори.

Точно тази въздържаност е грешка според Родерих Кизеветел от ХДС. Това било „горчиво за Украйна, както и за репутацията ни в ЕС и НАТО“.
На противоположното мнение за танковете е Йоханес Варвик: „Германия трябва да се придържа към линията си и да натиска спирачката по този въпрос. Струва ми се, че преобладава идеализирана представа за военните решения.“ Експертът по Източна Европа Лидия Вакс от Берлинската фондация за наука и политика, от друга страна, смята, че фиксацията върху отделни видове оръжия е погрешна: „Путин едва ли ще ескалира конфликта заради доставката на дадена оръжейна система, а по-скоро заради цялостната ситуация в Украйна и последиците от нея върху стабилността на режима.“

Натискът за преговори расте в Германия

Украинският президент Зеленски иска на всяка цена да продължи борбата „докрай“ и се надява на допълнителна подкрепа от чужбина. Но колко силна е тази подкрепа и колко дълго може да продължи също е въпрос за настроенията в западните общества. Те страдат от енергиен недостиг и инфлация, отчасти и като пряко следствие от войната; много градове трудно могат да приемат повече украински бежанци.
В Германия подкрепата за руските санкции и доставките на оръжие за Украйна се разпада наистина бавно, както показва най-новото изследване на ARD в Германия от началото на ноември. Но едно нещо се е променило драстично от лятото насам: 55 процента от анкетираните сега смятат, че дипломатическите усилия за прекратяване на войната „не стигат достатъчно далеч“ – това е увеличение от 14 процентни пункта спрямо юни. Още през октомври 26 на сто посочиха, че Германия трябва да положи повече усилия за намиране на дипломатическо решение. Друга една трета (34 процента) избраха опцията “по-скоро да”, когато това означава дори, че Украйна ще трябва да направи компромиси.

Натискът нараства и в САЩ, откъдето идва по-голямата част от западната подкрепа за Украйна. Той ще се увеличи, ако републиканците спечелят междинните избори. Лидерът на републиканците в Камарата на представителите Кевин Маккарти даде прогноза за това, когато каза: „Мисля, че хората не искат да бъдат в рецесия и не искат да дадат на Украйна празен чек“. В същото време 30 депутати от Демократическата партия се обърнаха с писмо до президента Джоузеф Байдън, предлагайки САЩ да започнат директни преговори с Русия за по-бързо прекратяване на войната.

Кизеветер: Преговори само от позиция на силата

Родерих Кизеветер смята обаче, че мирните преговори са разумни, само когато Украйна е в силна позиция. А засега е далеч от този момент. Времето и възможните отстъпки трябва да бъдат определени от самата Украйна. Самият той не вижда причина да се правят териториални отстъпки или отказ от членство в НАТО. В противен случай Русия би била „възнаградена“ за атаката си.

Лидия Вакс смята, че Западът е в процес на „труден баланс“, преди всичко заради ядрените заплахи на Москва: „От една страна, ако Западът коленичи и поддаде на ядрения шантаж на Москва, това би довело не само до чудовищни хуманитарни последици, но и до дестабилизация на Европа. От друга страна, едно бързо, унизително поражение на Путин може да доведе до нарастващи рискове от ядрена ескалация.“

Поглед в бъдещето

В момента, така или иначе, нито една от страните не желае да преговаря: Украйна се надява на по-нататъшни завоевания, Русия разчита на тактиката на изтощението.
Въпреки това и в Германия се мисли за бъдещите развития. За политика Родерих Кизеветер (ХДС) за Германия залогът е голям: „Трябва да сме готови да платим цената за нашата социална система, за демокрацията и свободата. (…) Би било добре да подкрепим Украйна повече отколкото досега, в противен случай войната ще дойде при нас след няколко години!“

Политологът Йоханес Варвик препоръчва на политиците следното: „Показвайте солидарност с Украйна, но в същото време не разчитайте на военна победа срещу Русия, а на уравновесяване на интересите“. За него това включва възможността за „неутрален статут на Украйна, който е поносим за Русия и в същото време съдържа гаранции за нейната сигурност“. Ще има и „териториални промени в Украйна, които ние не признаваме съгласно международното право, но трябва да приемем като modus vivendi за момента“.
И най-накрая, санкциите „трябва да се разглеждат като структуриращ елемент, тоест те трябва да бъдат отстраними и да позволят на Русия да се върне към бизнеса със Запада“.

Неговата колежка Лидия Вакс смята, че е напълно възможно „да се спуснем към дълга война. Това не само ще доведе до нарастващ брой на жертвите, но и ще превърне Русия в още по-нестабилен и опасен съсед и ще дестабилизира допълнително европейския континент по отношение на сигурността и икономиката.“ Нейното заключение: „Западът сега трябва да даде на Украйна толкова силна подкрепа, че Москва да осъзнае, че чакането на западното изтощение е безсмислено“.

Кристоф Хаселбах
Дойче веле

Превод и редакция Епицентър.бг

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

Епицентър