Мирела Костадинова: Княз Богороди 60 г. служи в Османската империя, никога не отрича, че е българин

Когато от света си отива Стефан Богориди, султанът му отрежда големи почести. В Цариград става нечувано до тогава погребение на човек, който не е мюсюлманин. Поделения от всички войскови части изпращат ковчега му до гроба. Той е първият българин получил от султана титлата „княз“.

Въпреки, че много години от живота му преминават в Цариград, той никога не отрича, че е българин. „Винаги съм обичал сърдечно народа си и съм желал доброто му. Радвам се на единодушието и съгласието на всички. Радейте да се издигне и напредне народът… Изберете си мъже способни и честни, които да управляват общинските ви работи и особено да се стараят да се въздигне на това място хубав храм… Да даде Бог по-скоро нашият народ да постигне това, което желае.“

Научил за постъпките на родолюбивите българи, че искат да вдигнат българска черква в Цариград, той е „първият ревнител“. „Колкото вие желате, аз повече от вас желая…Господ ми даде всичко на този лъжовен свят и на всичко се наситих…Само три работи имам още…Да направим тази българска черква“. Затова отправя към султана собственоръчно написано изложение, в което моли за разрешение, подобно на гърци, арменци, евреи, католици и ние българите да имаме черкви, в които да се извършват служби на наш език. Иска от султана двама-трима свещеници, които знаят български език да проповядват.

Стефан Богориди успява да издейства разрешението за храма. Той дарява подарения му от падишаха конак, който представлявал голяма къща с хиляди квадратни метра двор. Имотът се намирал във Фенер, само на няколко метра и в непосредствена близост до патриаршията.

Поради липса на средства за постройка на български храм и за да не се губи време, за няколко седмици е изградена малка църквица, параклис, който скоро обединява многобройната българска колония. На него Богориди дарява скъпоценна икона, на която е изобразен Св. Стефан. Дарява още портрет на дядо си Софроний Врачански.

Но българите в Цариград искат истинска своя черква, а строежът да започне колкото може по-скоро. Богориди се отнася до Зографския манастир с молба да отпусне на общината ни нужния заем. Но монасите имат финансови затруднения и не могат да дадат сумата. По-късно Богориди издейства от правителството разрешение за събиране на парична помощ. Документът е изпратен до мнозина видни българи в Турция, Влашко, Одеса и до наши черковно-училищни настоятелства.

Строежът на храма наистина започва, но за съжаление в деня, в който полагат основите му Богориди вече не е сред живите. По постройката на храма се появяват пречки и строежът е спрян. Двадесет години след Освобождението на страна от старите основи е издигната изцяло от желязо великолепна черква. Както и първата е в чест на Богориди и е посветена на Св. Първомъченик Стефан.

В онези години в турските квартали и особено там, където има много джамии не било разрешено на черквите да си служат с камбани и клепало. Самият патриаршески храм е лишен от това, но Богориди издейства от Високата пората разрешение. Така от 9 октомври 1849 г. камбаната на българската черква в Цариград зазвънява тържествено. Това е и денят на освещаването ù със служба на славянски език, последвана от слово на Неофит Рилски.

Желанието на Богориди за Света българска черква се сбъдва. Но на възрастният и вече болен родолюбец има и още едно желание – глава на черквата ни в Цариград да бъде Иларион.

През живота си Богориди завещава големи суми на цариградската и на котленската църковни общини. Той самият е от Котел и иска в селището да се вдигне нов храм. Волята му е след смъртта си да бъде опят от български свещеник и погребан в двора на български храм. Истински желае да се върне в родното си място, но костите му завинаги остават в Цариград.

В дома му там е посещаван от чужденци, но и от много българи, които го молят за съвет, помощ и намеса пред властите и султана. Към него отправят молби за помощ монаси, свещеници, наши възрожденци – Иларион Макариополски, Георги Раковски, Сава Доброплодни, Никола Пиколо и др. личности на времето.

Който прекрачел прага на къщата му първо се покланял пред благочестивата му майка Анна. Българите се обръщали за съвети и към нея. Самият Бозвели носел подарената му от баба Анна позлатена патерица, която имала в горния край сфера и била инкрустирана със седеф. Тя била наследство на семейството от Софроний Врачански.

Бозвели се съветвал често с Богориди, молел го да му поръчителства и да нареди за освобождаване на задържани от властите книги, които смятали за руски. Особено настоявал да му съдейства, за да стане владика.

От семейството на Богориди е покровителстван и самият Георги С. Раковски. Баба Анна често му давала пари, които идвал да измоли от нея. Подарава му и пръстена си, скъп дар от княз Милош Обренович. Самият Богориди е настойник на Раковски, покровител и благодетел по време на трите му ученически години в Цариград, ползва библиотеката му и има цялото му доверие.

Парична подкрепа от княз Богориди получава Константин Фотинов. Преди да започне да издава „Любословие“, заедно с Никола Тъпчилещов отиват при него, за да помолят за съдействие. Представя му се и Иван Богоров, който е започнал редактирането на „Цариградски вестник“.

През 1831 г. д-р Никола Пиколо предава на Богориди писмо от букурещките българи. А две години по-късно след пожар в Рилския манастир Неофит Рилски отива при него за съдействие на необходим ферман. По Църковния въпрос го посещава пък Петко Р. Славейков.

Но не само известните имена от българското Възраждане се ползват с великодушието и подкрепата му. Поклонници, които отивали по светите места се отбиват в дома му и смятат за свой дълг да му се представят. Търговци от далечни краища, представители от българските общини и кой ли още не се отбиват в дома му. Цариградски, търновски, котленски българи се явяват на поканата му на лични и семейни празници.

Богориди основава училището в Котел и започва да го издържа. През 1819 г. с най-добри чувства препоръчва на котленци прочулия се вече из пределите на България учител Райно Попович, с когото са се срещали преди това в Молдова. Богориди му пише, че изисква от Райно Попович да му пише често за собствената си работа и за всичко онова свързано с напредъка на школото, но се интересува и от нравственото образование на съотечествениците си. Преди всички българи Богориди дава идея да се създаде в родния му град българска печатница.

За Котел прави и други жестове – осигурява им полицейска и административна закрила. Пише писма до съгражданите си като им пожелава да живеят в мир и съгласие, да си помагат с родолюбиви помисли. Вярва, че като живеят в любов той ще се чувства задължен да ги обича също и да се грижи и в бъдеще за каквото и да го потърсят.
Когато Добри Желязков създава първата в цялата Османска империя тъкачна фабрика в Сливен, Богориди заинтересувал Портата. Тя била загрижена за по-ниските цени на облеклото за войската и чиновниците. Пожелала да види мострите на платовете, но и създателят на фабриката, който веднага отишъл в Цариград.

Богориди издейства два топа син и червен плат да бъдат показани на султана, който е впечатлен от сръчността и предприемчивостта на българина. Издава веднага ферман, с който го освобождава от данък и други налози към държавата. Султанът сключва с него договор за доставка на платове. После го повикал още няколко пъти, за да разговарят. Отпуска му голяма сума, съдейства му за закупуване на големи количества вълна. Това са само малка част от заслугите на Стефан Богориди към българите.

В онова време той е на служба в Османската империя цели 60 години. Повече от тридесет заема много висока длъжност. Една от тях е главен драгоман на марината. Той е главен политически царски сановник, тайният имперски съветник – длъжност заемана само от едного, възстановена за него и закрита след него. Успява да достигне до най-високото стъпало, на което тогава е можело да застане християнин в Османската империя. Той е българинът, който е най-близо до двама султани -преобразователи. Френски дипломатически представител го нарича „любимец на султана“.

Във времето от 1829 до 1858 г. участва в преговорите за почти всички договори и спогодби между Турция и Русия, както и с други държави. За пълното уреждане на подробности във връзка с Одринския мирен договор в Петербург е изпратен министър, а преводач и съветник е Богориди, той реално води преговорите. Император Николай I го приема и го дарява богато.

Особена е намесата му, когато представителите на великите сили обмислят въпроса за даване права на християните, за да пресекат надеждите и очакванията им за помощ от Русия. Още в началото Богориди убеждава френския и английския посланик за заплати на православното духовенство. С това се решава обирджийството на гръцките владици и техните приближени, регламентира се с официален документ борбата на българите за разрешаване на Църковния въпрос.

Богориди е съветник на гръцката Патриаршия по църковното управление в цялата империя. Без него синодалният съвет не взема почти никога решения, особено по въпроси, за които е необходима думата на светската власт. По този начин той става съветник в отношенията на Патриаршията с Високата порта. Член е на Турската академия.

Богориди е изключителна личност, с изящни обноски широки възгледи за света, притежавал дипломатичност и мъдрост. Можел да разгадае как ще се разрешат заплетени европейски въпроси. Отлично владеел турски, арабски, персийски, гръцки, влашки. Никой османски държавник не говорел и не пишел като него на френски език.

Когато човек се вглежда в личности като княз Стефан Богориди си мисли, че съвременният българин трудно може да достигне дори собственото си Възраждане, както в родолюбив така и в духовен мащаб…

Епицентър