Кой е Джевдет Чакъров, когото Доган предлага за съпредседател на ДПС

Джевдет Чакъров е роден на 8 август 1960 г. в град Асеновград, област Пловдив, България. През 1986 г. завършва медицина в Пловдивския Медицински университет и до 1988 г. работи като хирург в болницата в гр. Лъки. След напускане работа там завърша обща хирургия и до 2001 г. е главен асистент в тази област в Медицинския университет. През 2001 г. получава степен по „здравен мениджмънт“. Владее свободно английски и руски език.

Автор е на научни изследвания и публикации в сферата на хирургията, микробиологията, социалната медицина и здравния мениджмънт.

Джевдет Чакъров става член на ДПС още при създаването на партията. През 1996 година Чакъров е избран за член на Централното оперативно бюро – колективния ръководен орган на ДПС, какъвто е след неколкократно преизбиране. През юни 2001 г. е избран за народен представител от Движение за права и свободи от 8-и многомандатен избирателен район Добрич в XXXIX народно събрание и оттогава е избиран за депутат в четири последователни народни събрания.

През 1996 г. е предложен за член на Централното Оперативно бюро на ДПС, през 2001 г. за член, а през 2005 г. за вицепрезидент и член на Бюрото на Либералния интернационал.
Като млад политик Чакъров минава през школата на сериозни политически обучения по линия на Либералния интернационал.

През 1998 година той е на обучение в Хамбург, Германия, организирано от фондация „Фридрих Науман“.

През 1999 година е на политическо обучение в Лондон, част от което включва едномесечно участие в предизборната кампания за изборите за европейски парламент на либералната партия във Великобритания. Тогава Чакъров обикаля с настоящия лидер на Европейската либерална партия (АЛДЕ) Греъм Уотсън и неговия екип избирателния район, от който сър Уотсън е избран за член на Европейския парламент.

През 2001 година Чакъров представя изащитава кандидатурата на ДПС за пълноправно членство в Европейската либерална партия на нейни официални форуми в Любляна и Брюксел.

През 2002 година той представя и защитава кандидатурата на ДПС за наблюдател в Либералния интернационал (ЛИ) по време на Изпълнителен комитет на организацията в Гибралтар.

През 2003 година Чакъров представя и защитава кандидатурата на ДПС за пълноправен член в ЛИ по време на конгреса на организацията в Дакар, Сенегал, на който ДПС получава пълноправно членство.

През месец май 2005 г. Джевдет Чакъров е избран за Вицепрезидент и член на Бюрото на Либералния интернационал.

През ноември 2010 година той е избран от ръководството на ЛИ да изрази подкрепа за кандидат за президент либерала А. Куатара (Alassane Dramane Quattare) в Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост) на предстоящия втори тур на президентските избори в африканската държава.

През март 2011 година е гост в Скопие на Четвъртия конгрес на Либерално-демократическата партия (ЛДП) на Македония с лидер Йован Манасиевски, за да изрази подкрепата на ЛИ за партията на предстоящите тогава в Македония предсрочни парламентарни избори. През ноември 2011 година той води мисия в Централна Азия с цел разширяване на политическото присъствие на либералите в този регион.

През октомври 2013 година Чакъров е на посещение в Киев, Украйна, където има срещи с ръководствата и активисти на двете либерални партии – Украйна на бъдещето и Европейско бъдеще за Украйна.

През декември 2013 година Чакъров е изпратен да представлява Либералния интернационал на първия конгрес на новоучредената в Молдова Либерално-реформистка партия, която има сред своите членове много действащи парламентаристи, които подкрепят проевропейския дневен ред за Молдова. Чакъров е поканен да говори първи след президента на партията.

Между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. изпълнява длъжността министър на околната среда и водите в кабинета на Сергей Станишев.

След този пост е член на Комисията по околната среда и водите и в същото врем заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Още през първия си мандат като депутат в XXXIX народно събрание Джевдет Чакъров е номиниран от ДПС и е избран за председател на парламентарната комисия по околна среда и води (2001 – 2005). През тези години България води преговори за членство в Европейския съюз. По това време се подготвя и се приема екологично законодателство, което да отговаря на европейските изисквания и транспонира европейските екологични директиви. Като председател на парламентарната комисия по екология д-р Чакъров активно участва в този процес на синхронизация на българското с европейското екологично законодателство и има принос за приемането на редица закони. Той е съвносител на Закона за биологично разнообразие, приет през 2002 година, на законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за тютюна и тютюневите изделия, на два ЗИД на Закона за водите, на ЗИД на Закона за сдруженията за напояване Един от важните закони, които предизвикват особено силен обществен интерес е Законът за генетично модифициран организъм (ГМО). Джевдет Чакъров отстоява позицията за по-рестриктивни разпоредби както за отглеждането, така и за научните опити с генетично модифицирани култури с цел да се опазят чисти традиционни български земеделски култури. Под негово ръководство парламентарната комисия по околна среда и води постига консенсус между депутатите от всички парламентарни групи – и от управлението и от опозицията за тези текстове, и парламентът приема един рестриктивен по отношение на ГМО закон.

От 16 август 2005 г. до 29 юли 2009 година е министър на околната среда и водите в коалиционното правителство на Сергей Станишев.

По време на мандата на Чакъров Министерството на околната среда и водите подготвя Оперативната програма „Околна среда“, която е одобрена от Европейската комисия през ноември 2007 година, след като на 1 януари същата година България става пълноправен член на ЕС. Тя стартира успешно още през март 2008 година.

По време на мандата на Чакъров МОСВ подготвя и предложенията за екологични зони, които да се включат в Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“.

Като министър Чакъров поставя на вниманието на правителството и на лидерите на партиите от управляващата коалиция въпроса за неоправдано ниското концесионно възнаграждение, определено в договора за концесия на едно от най-богатите находища на злато в България – в Челопеч. Чакъров изразява позицията, че държавата е ощетена и не е защитен българският национален интерес. Като министър на екологията той не одобрява доклада за оценка за въздействие върху околната среда, с който концесионерът – канадската компания „Дънди прешъс металс“ иска разширение на добива и производството. Компетентното относно концесионния договор Министерство на икономиката и енергетиката, включваща депутати от трите партии от управляващата коалиция, почва преговори с концесионера за увеличение на концесионното възнаграждение и в резултат през март 2008 година е постигнато споразумение за увеличение на концесионното възнаграждение близо 10 пъти.

След парламентарните избори през 2009 година Чакъров е избран за депутат от ДПС в XLI народно събрание от 2-ри многомандатен избирателен район, Бургас. Става заместник-председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондовете и член на парламентарната комисия по околна среда и води.

През 2011 година като депутат от парламентарната комисия по околна среда и води Чакъров е един от първите, които повдигат темата за рисковете от либерализиране на Закона за ГМО, какъвто проектозакон е внесен в парламента след одобрението му от правителството на ГЕРБ по предложение на МОСВ. Между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за ГМО Чакъров внася предложения с цел запазване на рестриктивния режим на действащия Закон за ГМО, приет през 2005 година. В крайна сметка правителството отстъпва пред силния обществен натиск и текстовете за либерализиране на режима за ГМО отпадат.

Чакъров е и един от основните критици на Националната стратегия за водния сектор, подготвена от МОСВ, одобрена от правителството на ГЕРБ и приета от мнозинството в XLI народно събрание в края на 2012 година. Чакъров се противопоставя на текстове, предвиждащи калкулирането на инвестиционните разходи в цената на водната услуга, което ще доведе до много сериозно нейно увеличение. Той настоява да се запазят механизмите за социална поносимост на цената на водната услуга.

Източник ЕПИЦЕНТЪР