Проф. Любомир Халачев: Татко ще ми купи колело

Автор: проф. Любомир Халачев

Едно момченце се похвалило: „Татко ще ми купи колело. Ама каза- друг път!“

Спомних си за този стар анекдот когато получих писмо от един монополист (няма да му назовавам името, за да не се мъкнем по съдилищата!) който след поредното наше настояване да поправи проблемите с услугата, която предоставя на града, след един месец чакане отговори по следния начин:

„Във връзка с подаденото от Вас заявление ви информираме, че същото е предоставено на вниманието на отговорните служители. В момента тече процес на проверка, който изисква техническо време. Ние се ангажираме да ви изпратим становището на дружеството, след приключване на съответните действия от наша страна.“

По-възрастните си спомнят, че преди време токът се плащаше според електромера. Знаеш тарифата (без значение дали е 20ст или 2лв), виждаш показателите, умножаваш ги – и получаваш сумата която дължиш. Или водата- поглеждаш водомера, умножаваш по цената за кубически метър и получаваш сумата която дължиш. Днес не е така.

Говорили сме много за това колко сложна е фактурата, която се получава- от там не става ясно за какво точно плащаш. Дали за довеждане на необходимата услуга, дали за нейното отвеждане ,дали за получаването на услугата или само защото си се записал като абонат на съответното дружество и т.н. Помислете кой има сметка от подобно усложняване на тези документи. Ние искаме да си плащаме услугата редовно и да знаем защо плащаме точно тази сума, искаме проста фактура. Но явно някой не иска да знаем защо плащаме такава цена. Монополистът си е монополист- особено когато става дума за битов монополизъм.

Спомних си за въпросното момченце от стария виц и защото това беше третата ми среща с подобен монополист който вместо да обясни ясно и разбрано защо имаме проблеми (които той е причинил) , как ще бъдат оправени те и най-важното- кога!- си позволява да ни залива с подобна словесна помия. Предишният път, когато спорехме с друг подобен монополист той дълго време (повече от година продължи преписката ни!) ни пращаше цели извадки от техния правилник, но така и не отговори на един прост въпрос: „Посочете ни кои от нашите платежни документи не признавате!- питахме ние.- И защо!“ Не! Не успяхме от него да получим подобен отговор може би защото в офисите на тези монополисти се назначават хора, на които е наредено да отговарят дълго и обстоятелствено ,без да казват нищо конкретно. Сигурно специално ги обучават на тази сложна техника- да отговаряш с дълги писма, в които нищо да не казваш. Явно някои администратори са решили, че когато достатъчно дълго мотаеш един въпрос накрая хората се отказват да се разправят с теб. Така и става в крайна сметка.

Дали говорим за водоснабдяване, за електроснабдяване или за топлоподаване няма значение- административните хватки са едни и същи. Напомням на читателите, че тези монополисти не са извоювали това право с години работа, подобряване на качеството на продуктите или услугите, победа в крайна сметка на пазара над конкуренцията. Не! Те са получили подобни монополни права по волята на държавата и единственото им задължение е да изпълняват точно и без отклонение договорите, с което трябва да помагат на населението да получава нужната услуга. Срещу което получават гарантирани печалби. По-добре едва ли някой може да се чувства в условията на пазарна икономика.
На практика се получава нещо доста по-различно. Адвокатите, с които се посъветвахме казаха: „Те знаят, че няма да ги съдите и затова правят каквото искат.

В едно съдебно дело винаги могат да кажат друго.“ Освен това нека не забравяме – ако се съдим за неплатени 300 или 500лв- на колко могат да бъдат осъдени ответниците? Има ли смисъл да похарчим една година от живота си, за да осъдим някого за 500лв. И още 300лв- разходи за адвокат. Така справедливост няма да има. Виж, ако осъдят този монополист, който е докарал до тиха лудост няколко къщи, кооперации или апартаменти с техните собственици, които от години страдат от неговите своеволия, да плати 100 хил. лв или дори 1млн лв (защо не, в някои развити държави го правят!) – тогава сигурно ще се замисли следващия път дали да постъпва така.

Специално запитах адвокати, които се занимават с тези дела защо у нас няма подобни наказателни санкции. Те ми отговориха много просто: „Ами… у нас е така, така са го приели. Може да ви дадат и още някой лев ако докажете, че морално сте пострадали. Например, ако вие или вашата майка сте получили тежка болест, например инфаркт или инсулт следствие на това напрежение, но доказани от лекар – може да ви дадат още някой лев“.

След това си спомних и един друг образ от телевизионната борба с монополистите. Човек на средна възраст, във видимо депресирано състояние ходеше с тежка чанта, пълна с документи и обясняваше на тези, които искаха да го чуят, какво е направил за пет години с един от споменатите монополисти и как вече се вижда победният край на неговата борба. Той вадеше документи, обясняваше сложни понятия и юридически постановки, кипеше от енергия и справедлив гняв. Но, за съжаление видно беше, че страда от някакво психическо разстройство, явно получено по пътя на тежката борба с монополиста. Докато сигурен съм, неговите противници не бяха получили никакви повреди- те са така защитени от юридически съветници, от кантори с юристи, че дори и да бъдат осъдени това няма да им се отрази на здравето. Както разбирате – и на финансите.

При това положение остава да се надяваме, че ще получим справедливост , „ама-друг път“- както казал и бащата на споменатото в началото на този текст момченце. Ето това се казва правосъдие!
Освен ако новото Народно събрание не се замисли по този въпрос.

Искам да го уверя, че ще срещне подкрепата на огромен брой избиратели- може би над шест милиона.

Със сигурност!

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

Епицентър