Антон Дончев остави своя завет към поколенията: Вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици…

На 92-годишна възраст почина българският писател академик Антон Дончев. Авторът на романа „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, съобщи bTV. От лечебното заведение са заявили, че причината за смъртта е сърдечно боледуване.

Романът на Антон Дончев „Време разделно“ е издаден през 1964 г. Създаден е само за 45 дни. През 1988 г. е екранизиран от режисьора Людмил Стайков.

„Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език“ – казва писателят в едно от последните си интервюта.

Ето още 15 негови незабравими цитата от интервюта и книги, с които ще го помним винаги. 

1. „Време е вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що стaва наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!“ („Време разделно“) 

2. „Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.“ („Време разделно“) 

3. „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи …, в себе си.“ („Време разделно“)

4. „С кълване на зърна няма да полетим“ (интервю за в. „Монитор“)

5. „Да научим децата да чуват музиката на собствения си език“

6. „В основата на всичко е човешката психика“

7. „Отивам в Бачковския манастир по Богородичните пости – 1 август. 15 дена пиша, като през това време аз преживявам сто години. От раждането на Кракра до неговата смърт. През цялото време съм ял боб без олио. На 15-ия ден дават агнешко. Навън нищо не се е променило. Сливите са малко повече узрели, гроздето е почнало да едрее, а аз съм преживял 100 години.“ (интервю за в. „Стандарт“)

8. „Развитието на личността се мери с повърхността на душата“

9. „Трагедия е това, че ние не се адаптираме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите искания, лутаме се, въртим се“

10. „Писането на исторически роман е пророкуване назад“

11. “Ако човечеството започне да подрежда някакъв пантеон на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно съкровище, което да се вади по празници – кога роден, кога обесен, да се излъска и след това да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, за да не го откраднат. Левски е огън, а огъня трябва да гори. Този символ на човечността е оставен на България да го пази. Българите всъщност пазят едно световно съкровище. Как сме го опазили? Как да обясним на хората, че ние посягаме на честта и достойнството на България. Ако трябва да го пазим, ние трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него.”  

12. „– Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.

– Как искаш да те нося, бабо? На рамене, на гръб или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.

– При юруците, сине. А искам да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.

– До сто години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.

– Малко искаш да ме носиш, сине, защото до сто години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста.“ –

„Време разделно“

13. “‎Усетиш ли сянката на страха, трябва да намериш пропаст и да застанеш с гръб към нея така, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия ръб, ще откъснеш цялата сянка. Ако си далеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че съдбата ти е сложена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти. Ако страхът ти е по-тежък от тебе, защо вечно да трепериш?

Опипах добре скалистия бряг – все пак и в лудостта не вреди човек да е предпазлив. Пристъпих заднишком и увиснах с пети над пропастта. Страхът падна от гърба ми. Още веднъж, след пет години, щях да застана на ръба на друга пропаст и да оцелея.” – „Земетръс“

14. Армагедон е последната битка, между силите на доброто и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както пише в Библията „всички царе до края на земята”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два – това е една постоянна, невероятна битка.

15. “Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.

Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със … затворени очи, в себе си.” – „Време разделно“

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!  

Епицентър