Ерата „Станишев“ в ПЕС приключи и веднага повя хлад към Русия. Чака ни Истанбулската конвенция

Ерата Станишев в Партията на европейските социалисти приключи. Българинът бе начело на европейската левица 11 години. Той наложи своя стил на търсене на компромиси и признаване на правата на другия, стил, чиято роля за укрепване на семейството на социалистите в Европа на конгреса на ПЕС признаха всички – от наследника му на поста Стефан Льовен до канцлера на Германия Олаф Шолц.

Не случайно в словото си в края на конгреса Льовен отново открои приноса на Станишев и заяви, че сега организацията е готова да спечели следващите избори за Европейски парламент, които са през 2024 г.

Отпечатъкът на своя стил Станишев наложи главно на два ключови въпроси – отношението към Истанбулската конвенция и към конфликта в Украйна. Ключови, както за левицата като цяло, така и за БПС, партията на Станишев в частност.

Но въпреки че нямаше лидер, който да не признае заслугите му, веднага пролича, че настъпват промени. Големи промени.

„Ратификацията на Истанбулската конвенция е задължително“, заяви в първата си реч новоизбраният президент на ПЕС, шведа Стефан Льовен, дългогодишен премиер на своята страна. И поясни как той разбира нещата: „Правата на жените остава основна битка за нас, защото това е борба за човешките права.“ Кратко и ясно, без нюансите, доминиращи в българския прочит на конвенцията.

Ролята на защитата на правата на жените за ПЕС стана ясна в един от най-емоционалните моменти на конгреса – подкрепата за масовите протести в Иран след смъртта на Махса Амини. Кюрдката бе арестувана от моралната полиция за неправилно носен хиджаб и почина в ареста. След смъртта й в страната избухнаха вълнения, които продължават и до днес. Музикалният символ на конгреса на ПЕС – песента на италианските партизани „Бела чао“, прозвуча и на фарси, а на сцената на форума бе прожектиран клип за събитията в Иран.

Но особено показателна бе разликата в отношението към конфликта в Украйна. В доклада, с който отчете своите 11 години начело на ПЕС, Сергей Станишев подчерта, че трябва да се направи всичко, за да се даде шанс на мира, че не трябва в Европа деца да израстват с автомат калашников в ръка. Че Европейският съюз е преди всичко проект на мира. След събитието се разбра, че Станишев до последния момент е бил на тръни как ще бъде възприет този мирен тон от конгреса, няма ли да бъде отхвърлен. Не стана. Словото му бе посрещнато с бурни овации. Но смяната на курса и отношението към войната в Украйна пролича веднага.

Нямаше оратор, а на сцената говориха представители почти на всичките 33 партии в ПЕС, който да не заклейми в милитъри тон руската агресия в Украйна. И конкретно президента Путин. Думата „мир“, която доминираше в изказванията на Станишев по темата, сякаш изчезна. Замениха я призивите за помощ за Украйна по всякакъв начин – от финансов до военен. Особено военен.

Льовен се обяви за повече оръжие за Украйна и заяви защо – „не можем да допуснем Русия да спечели тази война“. Домакинът, канцлерът на Германия Олаф Шолц, бе по-внимателен в изказа си, но и той не пропусна военната тема – „Европа трябва да продължи да се защитава и да надгражда системите си за сигурност заедно с тези на НАТО, вече и с армиите на Швеция и Финландия като нови членки на Алианса.“

И отново „Бела чао“, но този път изпята на живо от изпълнителка със смесени корени – германски, скандинавски, руски, живееща в Сицилия. Докато тя пееше, зад гърба й на сцената се редяха снимки от разрушените украински градове, илюстриращи ясно на чия страна безусловно е ПЕС.

В българско измерение конгресът на ПЕС посочи, че без Станишев начело на организацията, БСП я очакват сложни отношения с европейските партньори. Истанбулската конвенция и неизпращането на оръжие за Украйна са червени линии за столетницата. Предстои да видим каква ще бъде реакцията на Льовен. Преди три години под натиска на Станишев организацията изпрати в София проучвателна мисия, начело на която бе „гълъбът“ Ахим Пост, генерален секретар на ПЕС. И тя прояви разбиране към българската позиция. Сега е повече от ясно, че това е минало.

Ситуацията се усложнява и от факта, че българската левица отдавна не е плащала членския си внос в ПЕС.

А за българската публика един от главните въпроси сякаш е какво ще прави сега Сергей Станишев, бивш премиер и бивш лидер на БСП, най-дългогодишния в новата й история. Имайки предвид примера на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов (Стоянов застана начело на СДС, но после бе принуден да търси начин за отстъпление; Първанов се опита да оглави БСП и след като не успя, създаде АБВ) анализатори вече заговориха, че Станишев ще се бори за първото място в БСП още на конгреса й през февруари. Но те пропускат факта, че Станишев е историк и едва ли няма предвид негативния опит на двамата бивши държавни глави – хора с огромен авторитет и влияние в партиите си.

Самият Станишев, запитан за бъдещето му в българската левица, отговаря, че иска БСП да бъде голяма отново, да бъде фактор, от който зависи политиката в България. И предупреждава, че точно тази позиция на БСП – от нея нещо да зависи, а не да бъде присъдружна партия към по-големи организации, е застрашена. Някои веднага тълкуват тези думи като „искам отново да съм №1 в БСП“. Но защото не отчитат чувствата, с които са произнесени, а в тях доминира тъгата. Тъгата не е основа за битка. Там е нужна агресия. А в думите, с които Станишев говори за емоционалната раздяла с екипа си в Брюксел и за желанието си БСП отново да е силна, няма агресия и нахъсване.

Засега е ясно едно – до 2024 г. Сергей Станишев е депутат в Европейския парламент. Но няма съмнение, че след като вече няма да е ангажиран с ПЕС, ще обърне поглед изцяло към БСП. Засега аналитичен.

Станишев е делегат на конгреса на БСП, със сигурност ще присъства на форума и със сигурност ще говори. Със сигурност тази реч ще бъде чакана с вълнение.

Но какво ще каже и най-вече – какво ще направи, предстои да видим. Едва ли ще поиска да повтори историята, най-малкото, защото помни думите на Маркс, че тя се повтаря първо като трагедия, после като фарс.

Епицентър