60 години от Карибската криза – моментът, в който светът е бил на крачка от ядрена война

Днес се навършват 60 години от Карибската криза – моментът, в който светът е бил най-близо до началото на ядрена война. Само преди дни американският президент Джо Байдън предупреди, че светът и сега е в опасност от ядрен „Армагедон“ и че никога не сме били толкова близо до този миг от Кубинската криза насам.

Байдън предупреди и, че никой не трябва да подценява опасността Русия да употреби на тактически ядрени оръжия в хода на войната в Украйна. Преди 60 години Карибската криза се разиграва до границата на Съединените щати, този път напрежението е до руската граница. 

Как се развиват събитията преди 60 години, защо се стига до Кубинската криза и защо в основата на всичко е една най-обикновена за нас снимка?

13 дни Москва и Вашингтон са в опасната игра на нерви – кой ще мигне пръв. Толкова продължава Карибската криза. Тогава светът е в началото на Студената война, Съединените щати и Съветският съюз са започнали въоръжаване. През 1959 година Фидел Кастро установява контрол в Куба и я превръща в комунистическа държава, гради близки връзки с комунистите в Съветския съюз, само на около 150 километра от щата Флорида. През 1961 година Вашингтон прави неуспешен опит да свали Кастро от власт с операцията в Залива на прасетата. Така през август следващата 1962 година Съветският съюз започва тайно да гради ракетни бази за ядрен удар от Куба.

Всичко започва с една снимка. В края на 50-те години американския шпионски самолет Ю-2 издига на ново ниво шпионаж със снимки. Оборудван е с мощна за времето си камера и може да лети на височина от над 21 хиляди метра. През 1961-ва година в ЦРУ е създаден нов отдел – Национален център за интерпретация на фотографии. В него работи екип от експерти по фотограметрия, които могат да определят формата, размерите, количествени и качествени характеристики на различни обекти от земната повърхност по тяхна фотоснимка. 

На 15 октомври 1962 година един от тези експерти – Дино Бруджиони открива нещо в Куба – военни палатки и камиони, подредени в позната вече съветска формация, оборудване за транспорт на ракети, дълги почти 20 метра. Сравнява ги с вече налични снимки от Москва и дължината съвпада с тази на ракетите СС 4, които имат обхват от 2000 километра. Така столицата Вашингтон попада в обсега им. Съединените щати продължават разузнавателните мисии и вече има множество доказателства. Президентът Джон Кенеди има пред себе си редица опции – дипломация, блокада или дори инвазия в Куба. Кенеди избира блокадата. 

На 22 октомври 1962 година речта му хвърля света в страх и паника от ядрена война и така започва 13-дневната Карибска криза:

„В отговор е наложена стриктна карантина за всякакво военно оборудване и въоръжени доставки до Куба. Ще бъдат връщани всякакъв вид кораби, пътуващи до Куба, под чийто флаг да плават и от което и да е пристанище да идват, ако на борда им бъде открит оръжеен товар.“

През следващите дни кризата продължава да ескалира. И Вашингтон, и Москва не правят крачка назад. Съединените щати настояват базите да бъдат премахнати, а Съветският съюз и Куба отричат те дори да съществуват. Вашингтон започва да подготвя ранните етапи на план за инвазия, а съветският лидер Никита Хрушчов обвинява Кенеди, че води света до ръба на ядрената война. Американските военни са мобилизирани в пълна готовност, а Хавана се готви за американско нахлуване.

На 25 октомври 62-ра година съветски кораби достигат до така наречената карантина,  наложена от американците.

Един от корабите е претърсен и пуснат да мине, а останалите, на които очевидно има оръжия, са принудени да се върнат.

В същият ден снимките на американското разузнаване са показани публично пред ООН, където американският посланик Адлай Стивънсън се конфронтира публично с руския си колега Валериан Зоркин:

„Нека ви питам един прост въпрос – отричате ли, посланик Зорин, че Съветският съюз разполага ядрени ракети в Куба – Да или Не? Не изчаквайте превода  – отговорете – да или не?“.

„Не се намирам в американски съд и затова не искам да отговарям на въпрос, който ми се  задава с прокурорски тон“.

Няколко дни по-късно на 28 октомври Джон Кенеди и Никита Хрушчов постигат тайно споразумение, с което се слага край на кризата. Съветският съюз се съгласява да премахне ракетните бази от Куба, а в замяна Съединените щати премахват своите бази в Турция. Но още през 1960-та година пред ООН съветският лидер Никита Хрушчов дава знак, че не би използвал ядрено оръжие. По това време Съветският съюз вече е създал най-мощното оръжие в света – термоядрената бомба, известна като „Цар Бомба“, „Кузкина мать“ или просто „Иван“. А пред ООН Хрушчов, известен като комунистическият лидер подарил Крим на Украйна, казва:

„Казахме, че имаме бомба и 100 милиона тона тротил. И това е правилно. Но ние няма да взривим такава бомба, защото ако я взривим и на най-отдалечените места, тогава можем да си изпотрошим прозорците. Затова за момента ще се въздържим от взривяване на тази бомба“. 

Почти 60 години по-късно, на 21 септември преди псевдореферендумите, руският президент Владимир Путин, който открадна Крим от Украйна, каза:

„Искам да напомня, че нашата страна също разполага с различни средства за часово поразяване, в някои случаи и по-модерни от тези на държавите от НАТО. И при заплаха за териториалната цялост на нашата страна без съмнение ще използва всички налични средства в защита на Русия и руския народ. Това не е блъф!“.

Експерти и учени са изследвали многократно Карибската криза. Историята е ясно артикулирана в „Хазарт с Армагедон“, книга от 2020 г. на носителя на наградата Пулицър историка Мартин Джей Шъруин. Но най-смразяващ е прочитът на бившия държавен секретар Дийн Ачесън, който съветва президента Джон Кенеди по време на Карибската криза, и заключава, че ядрената война тогава е предотвратена благодарение просто на късмета.

Източник: БНР

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!  

Епицентър