„Вашингтон Пост“: САЩ са в прокси война с Русия. В нашите медии алтернативните гледни точки липсват

Катрина Ван Ден Хювел, Ukraine war discussion should not be immune from debate – The Washington Post

Време е да преразгледаме ортодоксалното виждане за войната в Украйна. Започва четвъртият месец от незаконното и брутално нахлуване на Русия в Украйна, а влиянието му върху Европа, глобалния Юг и света е вече дълбоко. Свидетели сме на зараждането на нов политически /военен/ световен ред. Действията във връзка с климата са отложени поради нарасналата нужда от изкопаеми горива. Недостигът на храна и търсенето на други ресурси вдигат цените нагоре и пораждат широкоразпространен глобален глад. А световната бежанска криза – с най-много международни бежанци и вътрешно преместване на хора от Втората световна война – поставя огромни предизвикателства.

Освен това, колкото повече се проточва войната в Украйна, толкова по-голям става рискът от ядрен инцидент. Администрацията на Байдън и нейната стратегия за „отслабване“ на Русия с мащабни доставки на оръжие, включващи и противокорабни ракети, наред с разкритията за американска разузнавателна помощ за Украйна, дават ясно да се разбере, че Съединените щати и НАТО са в прокси война с Русия.

Не трябваше ли последиците, опасностите и многостранните разходи на тази война да са централна тема за медийно отразяване, както и за информирани анализи, дискусии и дебат?

Но това, което излиза от медиите и от политическите власти, в по-голямата си част са едностранчиви и дори несъществуващи публични дискусии и дебат. Сякаш живеем в това, което журналистът Мат Таиби нарече „интелектуална зона забранена за полети“.

Онези, които се разграничиха от правилната линия за Украйна, са редовно изключвани от големите корпоративни медии или маргинализирани – със сигурност рядко допускани. Резултатът е, че алтернативните и балансираните виждания и гласове сякаш не съществуват. Не би ли било по-здравословно да имаме по-голямо разнообразие на гледни точки, история и контекст, отколкото „предубедени пристрастия“?

Онези, които говорят за историята и предлагат контекст за ускоряващата роля на Запада в трагедията на Украйна, не оневиняват Русия за криминалната атака. Подобно мислене в реториката на интелектуалната зона, забранена за полети, наложи демонизирането на изтъкнати фигури като Ноам Чомски, професор Джон Миършаймър от Чикагския университет и бившия американски посланик Час Фриймън, както и мнозина други, които бяха заглушени, защото повдигнаха убедителни аргументи и привнесоха така нужния исторически контекст, за да бъдат разбрани причините за тази война.

В нашата крехка демокрация цената на несъгласието е относително ниска. Защо тогава няма повече личности в тинк танковете или в академичните среди, медиите и политиците, които да подлагат на критика правилния политико-медиен наратив на Съединените щати? Не си ли струва да се пита дали изпращането на все повече оръжия на Украйна е най-мъдрият подход? Прекалено ли е да се иска повече спор и дискусия за най-добрия начин за избягване на ядрен конфликт?

Защо неконформистите са оплювани без причина, дори и когато в тяхна подкрепа има неоспорими исторически факти, като ролята на националистите, крайнодесните и да, неонацистките сили в Украйна? Фашисткото или неонацисткото възраждане е токсичен фактор в много страни днес, от европейските до Съединените щати. Защо толкова често украинската история се игнорира и дори отрича?

Междувременно, както отбеляза един бивш генерал от морската пехота, „войната е рекет.“ Американските военни конгломерати са се подредили на хранилката. Преди войната да свърши, много руснаци и украинци ще умрат, докато Raytheon, Lockheed Martin и Northrop Grumman ще направят състояние. В същото време новинарските програми преливат от „експерти“ и „специалисти“ – или по-точно служители на военните комплекси, представящи се за консултанти – чиито настоящи работодатели и клиенти не са известни на обществото.

В нашите телевизори, интернет екрани или в Конгреса обаче алтернативните гледни точки са отразени съвсем слабо – сдържаните гласове, които не са съгласни с тенденцията компромисите да бъдат разглеждани като отстъпление, но разчитат на упоритата и твърда дипломация за постигане на примирие и преговорни решения, които да осигурят на Украйна превръщането в суверенна, независима, възстановена и просперираща страна.

„Кажи ми как ще свърши това“, попита генерал Дейвид Петреъс журналиста от „Вашингтон Пост“ Рик Аткинсън в първите месеци на близо десетгодишната война в Ирак. Слагането на край на сегашната война изисква ново мислене и преразглеждане на ортодоксалните възгледи на тази епоха. Както уважаваният американски журналист Уолтър Липман веднъж отбеляза, „Когато всички мислят еднакво, никой не мисли много.“

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

Източник: www.washingtonpost.com

Епицентър