„Политико“: Идва ли краят на Путин? Войните в Кремъл излизат наяве
За пръв път от две десетилетия опонентите на руския президент смятат, че е възможно той да се оттегли в близкото бъдеще, въпреки че не са на едно мнение кога и как точно ще стане това, както и кой ще го замени. Много зависи от хода на войната в Украйна, която се обръща против него и подкопава имиджа му на непобедим.
През последните седмици вътрешните войни в Кремъл започнаха да излизат наяве, като политическите играчи се обвиняват публично едни други. Под ударите на критиката попада и висшето командване на руската армия, докато деморализираните руски сили са принудени да отстъпват след унизителните загуби в Украйна, а хаотичната и непопулярна мобилизация се обръща против властта на вътрешния фронт.
Висши руски функционери маневрират, за да получат предимства в постоянно променящата се политическа ситуация. Наблюдатели смятат, че публичните прояви на недоволство на някои от членовете на руския елит – включително чеченския лидер Рамзан Кадиров и босът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин – са безпрецедентни.
Михаил Касянов, който беше премиер на Путин от 2000 до 2004 г, предрича, че хватката на Путин върху властта може да се разхлаби изненадващо бързо.
„Вярвам, че до три-четири месеца ще има решителна промяна“, заяви Касянов, който живее в изгнание, пред Sky News на 10 септември.
Други опоненти на Путин не са толкова уверени за сроковете, но също смятат, че войната бележи повратна точка за началото на края на настоящия руски цар.
Според отдавнашния враг на Путин Михаил Ходорковски, който също живее в изгнание, благодарение на украинската съпротива и руските грешки и некадърни бойни тактики, някои играчи на руската политическа сцена изглежда вече обсъждат живота след Путин.
Според него това е причината някои от тях да търсят светлината на прожекторите — по-специално Кадиров и Пригожин, които са сред най-близките съюзници на Путин. Те се нахвърлиха особено остро срещу руските военни командири, които смятат за „мирновременни генерали.“
Като лидери на „партията на войната“, двамата настояват за по-свирепи действия в Украйна. И Кадиров, и Пригожин се стремят да изглеждат лоялни, но според Ходорковски това е двойна игра.
„Пригожин днес е под контрола на Путин. Но той се готви за живота след Путин и изгражда връзки с Кадиров“, коментира Ходорковски.
Наскоро Пригожин за пръв път призна, че именно той е основал частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“, която действа в изгода на Кремъл в Африка, Сирия и Украйна.
Сега той се представя за сериозен военен командир и поздрави Кадиров за призивите му за „по-драстични мерки“ срещу украинската контраофанзива при Харков и Херсон.
И двамата избягват да критикуват пряко Путин и насочват атаките си срещу некомпетентните военни командири.
За отбелязване е, че Кремъл не реагира на нападките на Пригожин и Кадиров. Дори нещо повече, миналата седмица Кадиров гордо обяви, че е бил повишен от Путин в чин генерал-полковник. A след призивите му за ескалация на бойните действия говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни на репортерите, че „ръководителите на регионите имат правото да изразяват своята гледна точка“.
Има някои подозрения, че Кадиров и Пригожин са изгодни за Путин, тъй като призивите им за по-решителни действия карат западните лидери да се питат кое е по-изгодно за тях – Русия на Путин или Русия на Кадиров и ПРигожин. Леонид Волков, шеф на екипа на затворения опозиционер Алексей Навални, описва Пригожин като „най-опасния криминал от антуража на Путин“.
И все пак, всеки, който атакува висшите военни, се движи по тънък лед. Има само една малка стъпка от атаката срещу руските генерали и военния министър Сергей Шойгу за ужасяващите пораженияв Украйна, до въпроса за отговорността на този, който ги е назначил, а именно – Путин. Миналия месец говорителят му Песков предупреди, че „докато критиката е в рамките на закона … линията е много тънка…“
Бившият президент и премиер Дмитрий Медведев, който някога се смяташе за прозападен реформатор, премина рязко вдясно и отправя кървави заплахи срещу НАТО. Шефът на Думата Вячеслав Володин също се стреми към предните линии, както и бившият премиер и първи заместник-началник на администрацията на Кремъл Сергей Кириенко.
Други ключови играчи запазват мълчание и странят от публични изяви.
Сред тях са директорът на Федералната службаза сигурност Александър Бортников и Виктор Золотов, шеф на Росгвардия – един от най-мощните в страната „силоваци“. Росгвардия има стотици хиляди бойци, включително специални полицейски сили и корпус за бързо реагиране. Золотов и Путин са работили заедно още през 90-те години в Санкт Петербург, но Золотов е известен и като много близък до Кадиров. Защо двамата се държат настрана не е много ясно, но според анализатори и Золотов и Бортников „държат барута си сух“.
По-рано тази година украинското разузнаване обяви, че шефът на ФСС може би е част от група, която подготвя държавен преврат.
Но някои анализатори са скептични, че Путин изпуска юздите на властта.
„Смятам, че тук има елемент на пожелателно мислене“, коментира Емили Ферис, специалист по Русия в британския мозъчен тръст за отбрана и сигурност Royal United Services Institute.
„Както и да е, съществуват знаци за наличието на вътрешни борби за власт между две основни групи в Русия – „партията на войната“, водена от Кадиров и Пригожин и противоборстващата фракция на агенциите за сигурност, Шойгу и шефа на Генщаба Валери Герасимов“, коментира Ходорковски.
Ако войната на Путин продължи да се развива лошо за Русия, Ходорковски вижда два възможни сценария.
При първия, враждуващите играчи се обединяват и принуждават Путин да се оттегли, за да може системата, която го създаде, да продължи да действа, като му обещаят имунитет и запазване на богатството и привилегиите. В този случай ще го замени премиерът Михаил Мишустин, практичният бивш шеф на Федералната данъчна служба. “Но тогава ще има борба кой да контролира Мишустин“, коментира Ходорковкски.
Другият сценарий е сблъсък между партията на войната и техните опоненти от службите за сигурност и отбраната, които обаче са много неорганизирани и деморализирани.
Може ли Путин да преодолее последствията от тази война?
Ходорковски не е сигурен, но добавя: „Винаги съм приемал Путин като много прагматична личност. Вече не мисля така. Той все повече и повече залага на емоциите си.“
Със съкращения, превод и редакция: Епицентър.БГ
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!
Епицентър
