Проф. Любомир Халачев: Кърлинг по жълтите павета

Проф. Любомир Халачев

През последните седмици българското общество е обхванато от два поредни скандала, които сякаш оставят на заден ред въпроса дали ще има правителство, дали ще има покачване на инфлацията и дали ще имаме студена зима със скъп газ. Сякаш тези въпроси са нещо не много важно и ще се решат от само себе си – така българските граждани, особено софиянци, се захванаха да нищят проблемите около тези два новородени скандали. Струва ми се, че те имат нещо общо и тяхното решаване е тясно свързано. Затова ще се опитам да ги обобщя и ако мога с това да помогна за тяхното решаване.

Първият проблем, разбира се, е проблемът с нареждането на жълтите павета около Народното събрание. Тази сага е дълга, тя има своята опашка през годините, не веднъж будни общественици са захващали да нищят въпроса дали на София са нужни жълти павета или тя може да кара с обикновени, както е навсякъде. Даже беше измислено прилагателното „жълтопаветници“, в което се влагаше особено обидна конотация целяща да демаскира „народните грижи“ на депутатите. Но, в момента истината е много по-проста- някой беше решил тези павета да бъдат пренаредени, беше отделил за тази дейност скромната сума от 17млн лв (поне така излезе в медиите!) и всички зачакахме какво ще излезе от цялата тази дейност. Излезе това, което обикновено излиза след подобна епична дейност- паветата се оказаха лошо подредени и при първите преминали коли се разместиха. Което породи свещения гняв на софиянци и въпросът: „Пак ли ще правим на ремонта ремонт!“- зазвуча със сакрална сила по медиите. След това се оказа, че досега никой не знае кой е решил точно как да се редят жълтите павета и в крайна сметка кой е отговорен за това ремонтът да не се получи от първи път.

Представителят на фирмата каза, че те са спазили всички стандарти и изискването на НИНКН и в резултат се е получило това, което имаме. Представителят на общината каза, че явно е имало някакво разминаване в задачите, но в края на краищата нищо страшно не е станало и фирмата за своя сметка ще поправи ремонта. А от балкона на общината Кметът ги заплаши, че първо ще ги глобява докато не свършат работата както трябва и второ, който наруши изискването на НИНКН по отношение на тази културна ценност ( жълтите павета) ще бъде даден на прокурора.

Гражданите се стреснаха от тези гръмовни закани и така не успяха да попитат: В края на краищата кой е виновен за да не може тази иначе проста работа, подреждането на павета, да завърши от първи път успешно? И защо този стандартен ремонт не върви по установения ред- планиране, проект, бюджет и работа. И накрая – приемане на работата със съответните изисквания. Ако ремонтът не беше приет, нямаше да има такъв разговор. Както е навсякъде! Никой не отговори, но истината е, че никой не зададе тези прости въпроси. А медиите използваха удобния случай за да повторят още веднъж колко подобни „ремонти на ремонтите“ е имало през последните години в София и до кога ще бъде така. С което като че ли скандалът тръгна към развитие. Поне засега.

Вторият проблем, който на пръв поглед е далеч по-важен и по-сериозен всъщност има същите проблеми в основата си. Става дума за националната детска болница, която се обещава от всички правителства от 1978г насам – по някои сведения именно тогава е започнала сагата с построяването на тази така нужна за целия български народ и за неговите деца болница. Работата като че ли изглежда проста – явно има нужда, взима се министерско решение, създава се проект, той се одобрява, планира се, бюджетира се – и започва строителството.

Никой не може да каже какво би станало, ако тази болница беше завършена в двора на Александровска болница както е било по първоначалния проект. Но днес, след четирийсет години, също така никой не може да каже кой е подписал проектите, защо точно така е проектирана болницата, защо не е достроена, защо след като е одобрявана от МЗ лекарите не я харесаха в този вид и т.н. и т.н. В крайна сметка беше решено, че тази постройка трябва да се събори и да се построи нова болница.

Речено-сторено. Само че у нас не с така, както това става в страните в които ремонтът е ремонт и не може да се превърне по никакъв начин от обикновена строителна дейност в национален проблем. Както, между другото, това стана с току що споменатите жълти павета.

И ето – след четирийсет години плъзгане напред назад действията добиха вид като на състезание по „кърлинг“, където много важно е не да удариш силно и в правилната посока, а много внимателно да търкаш мястото пред тебе, за да не те настигне хлъзгавата шайба (или проблем).

Най- после стигнахме до момент, в който държавата няма пари, проект и планове как и къде да построи тази иначе много нужна болница, но за сметка на това се появява инвеститор който иска да построи точно такава, но частна болница. Идеята получи някакви поддръжници, но и много противници. Опитвам се, заедно с всички останали граждани, да разбера кой крив и кой прав, но никой не дава никаква информация.

Единствено Българската педиатрична асоциация (БПА) яростно протестира като каза, че само държавата има право да построи такава болница, в която не само ще се лекуват деца, но също така ще се обучават лекари и ще се правят научни изследвания. Прозвуча красиво, но не стана ясно – защо? Защо частният инвеститор да няма право да построи такава болница? Защо? Аз не чух аргументи – например, цените на лечението, или качеството на лекарите които ще работят там, или съмнение в апаратурата, която ще бъде поставена в тази болница. Не! Само гневни възгласи.

Държавата в лицето на министъра на здравеопазването не е взимала през тези години никакво отношение. Само веднъж се опита да пренасочи болницата към съществуващата база „Лозенец“ и когато това не стана, замълча. Медиите осмукват този проблем като пилешко кокалче, но все не задават ясни въпроси на които да търсят точни отговори. Например:

– Ще има ли задължения държавният бюджет към тази частна болница?
– Цените, на които децата се лекуват в държавните болници ще бъдат ли същите и в тази частна болница?
– Ще има ли някакво доплащане (все едно под каква форма) за лечението на децата.
– С какво държавната болница ще бъде по-различна (по-добра) от частната болница и защо в държавната болница могат да се правят научни изследвания, а в частната те не могат да се правят?

Ако се уточнят споменатите въпроси (може и да се допълнят) мисля, че ще можем и ние да реагираме и да кажем какво мислим. Резон за задаване на тези въпроси има – познавам десетки случаи на хора, които са стигнали до известна частна болница и там са получили лоша услуга, накрая допълнена от огромна сметка. Защо – това е въпрос на друг разговор. В момента само се оглеждаме и се питаме: Кога най-сетне ще имаме национална детска болница?. И още нещо – ако вместо българска фирма тук беше дошъл немски инвеститор (ние много ценим немските инвеститори), който вместо да произвежда батерии или кабели искаше да направи болница, пак ли щяхме да го изгоним? Не знам, само питам!

И отново ще задам същия въпрос както за жълтите павета: Защо този стандартен ремонт не върви по установения ред: задача, проект, планиране, бюджет и работа. И накрая – приемане на работата със съответните изисквания. С точно определени отговорници, дати и суми. Както е навсякъде! Проблемите както казах по това си приличат, че вместо да се решават като строежи по стандартния ред те се пускат за всеобщо говорене ( нарича се – обществено обсъждане) по кръчмите, по медиите, по обществените организации, че накрая дори и в Народното събрание. Само че от там, както се вижда, решения рядко идват.

Подозирам, че след есенните дъждове от развалените жълти павета ще тръгнат тъжни, жълти реки които силно ще развалят и без това минорния пейзаж на София, готвеща се за студена зима. Ако прибавим и тъжната участ на децата, които още години наред няма да имат нужната болница, виждате , че настроението на българския народ съвсем ще падне. Затова се опитвам да задам един въпрос, който е важен в подобни случаи и се надявам пак да ме подкрепите:

Въпрос: кой трябва да взима решения по тези проблеми, кой да отговаря за строителството и кой да дава отчет за похарчените пари? Няма ли някой смел администратор на национално ниво, който да иска да поеме отговорност.

Дано да се намери. Все пак очакваме ново правителство.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм! 

Епицентър