След новото преброяване София ще получи още 5 мандата, Варна – 2, Бургас и Пловдив – по един

Населението на България е намаляло в сравнение с предишното преброяване с 844 781 души. Това означава, че са се стопили поне 30 депутатски мандата.

Броят на депутатите в Народното събрание обаче е определен от конституцията и е 240, но тежестта на всеки мандат намалява, защото по-малко души избират един народен представител. Така е средно за страната, но картината е различна в отделните региони – в София е една, във Видин – друга, а в Пловдив и Стара Загора – трета.

Според последните данни столицата трябва да изпрати още петима народни представители в парламента, Пловдив – още един, а Стара Загора – да запази представителността си.

Защо?

В момента на територията на България живеят 6 519 789 души.
Това са данните от последното преброяване, което Националният статистически институт обяви официално на 3 октомври, ден след предсрочните парламентарни избори. Затова вотът се проведе по данните на преброяването от 2011 г.

Новото преброяване обаче променя и политическата география на страната, преразпределяйки броя на мандатите по райони. В момента в България има 31 избирателни района – те следват административното деление с 28 области, като столицата има три района плюс София – област, а Пловдив – два: Пловдив – град и Пловдив – област.

Отдавна се говори и за създаване на 32 избирателен район  „Чужбина“. Според математици той би трябвало да излъчи между осем и десет народни представители.

От числата, които НСИ обяви, излиза, че броят на мандатите трябва да се промени – някъде (където има прираст) – да се добавят, от другаде – да се вземат. Според Изборния кодекс обаче в един избирателен район не може да има по-малко от 4 мандата. Така че Видин, който най-бързо губи население, отново ще бъде представляван от четири народни представители, независимо, че според последното преброяване няма население и за трима.

Региони като Видин, които изпращат по 4-ма депутати в парламента, са още: Габрово, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище и Ямбол. Почти всички те са в списъка на районите, губещи бързо население.
Но, както стана дума, по закон от тях не може да се взимат мандати. Освен, ако политиците не решат друго и не бъде променен Изборният кодекс.

Но по-вероятно е да бъдат взети мандати от области, които са „надценени“. Плевен, например, сега има 9 мандата, но според последните данни регионът губи половин мандат. И е въпрос на политическа преценка дали на плевенчани да им се отнеме цял мандат или да се запази сегашното положение.

Също така стоят нещата във Враца, в Монтана и в Ловеч, например. В първия град сега мандатите са 6, във втория и третия – по 5, но населението и на трите области намалява с по половин мандат.

София – област пък обратно – нараства с половин мандат. И също е политически въпрос дали да й се даде цял.

Според новото преброяване столицата, която сега изпраща 42 депутати в Народното събрание, трябва да получи още 5 мандата и да изпраща 47. Трябва да се припомни, че от 2009 г. мандатите в страната са се променяли два пъти съобразно динамиката на населението и трите софийски района са увеличавани.

Новите данни за населението на България биха увеличили мандатите и за други градове. Варна сега изпраща 15 депутати, но според порасналото си население би трябвало да избира още двама. Другият голям морски град – Бургас, в момента излъчва 15 народни представители, но би трябвало да ги увеличи с още един.

Друг голям град – Стара Загора, обаче би запазила сегашното си представителство – 11 народни представители, тъй като населението на областта нараства, но не достатъчно, за да има цял мандат.

Как стоят нещата в Пловдив? Градът, който сега има 11 мандата, трябва да ги увеличи с поне още един.

Какво ще стане накрая и къде ще се увеличат депутатите, а къде ще намалеят е въпрос политически. И всяка партия прави своите тънки сметки на базата на своята география – би искала да има повече мандати там, където има повече нейни избиратели. Това важи особено за партиите, които имат съсредоточаване на вот, а не равномерно разпределение в цялата страна.

Според запознати „Продължаваме промяната“ и десницата, чиито вот е главно в големите градове, се надяват едни следващи парламентарни избори, проведени съобразно данните от новото преброяване, да им дадат предимство. Защото би трябвало да се увеличат мандатите в големите градове, където е техният електорат.

Историята обаче показва, че подобни сметки накрая излизат криви. В България след 1989 г. се използваха два метода за определяне на изборните резултати – първо на Д’Онт (по средните числа), а след това на Хеър-Ниймайер, т.нар. метод на най-големия остатък. Но и двата метода не промениха общата политическа картина. Защото на национално ниво всяка партия получава точно толкова депутати, за колкото има гласове.

Епицентър