Проф. Любомир Халачев: Какво да правим със свободното време

Проф. Любомир Халачев

През последните години с особена сила забелязваме как от всички страни ни атакуват да:

• Пазаруваме он-лайн

• Поръчваме  храна он-лайн

• Учим он-лайн

• Работим он-лайн

• Лекуваме се он-лайн

• Получаваме рецепти он-лайн

• Работим с банките он-лайн и т.н. и т.н.

Без да отричам доброто, което ни носят технологиите ще се опитам да погледна от малко по-различен ъгъл към това, което става с атаката „он-лайн“. През всичкото това време тези активни (даже бих казал- агресивни) реклами ни обясняват как ще получим страшно много облекчения и придобивки и най-важното- ще имаме много свободно време. Ето това предложение ме накара да се замисля и да си задам няколко въпроса. Предлагам заедно да ги зададем.

Въпрос първи: Преди две седмици синът на мой приятел тръгна на училище. Той каза, че за първи път отива на училище въпреки, че вече е в трети клас. Учудих се, но след това се сетих че имахме две пандемични години и разбрах за какво става дума. Най-тревожното беше, че моят приятел допълни: Като отидохме в училище той беше като първокласник- оглежда се, странно му е, няма приятели и накрая се оказа, че не познава госпожата, която му е класна. Точно с такива изненадани и малко стреснати физиономии бяха и неговите съученици. Което показва, че тези деца буквално са изпуснали две години от своето образование, което трябваше да ги научи да живеят със своите приятели и да слушат какво им казва учителката всеки ден.

Може би са получили някаква информация за българския език и математиката, но са пропуснали да се образоват в истинския смисъл на думата.

Тук въпросът не е в пандемичните години, а в това че упорито ни се предлага да помислим и в нормални ситуации за този начин на обучение. Вече много упорито се говори  и за преминаване на университетите към он-лайн обучение (или засега- паралелно с присъственото!) , като това понятие се маскира с прилагателните „дигитално“ и „иновативно“ – което сякаш трябва да премахне недоверието към он-лайн връзките и да им придаде ново, модерно и европеидно звучене. Така, че да не може не само да се протестира, но дори и да се зададе въпрос към тези думи.

Да не говорим за спор или дискусия по темата – който ги приема с недоверие, той е враг. Нима с такъв вид подозрения ще модернизираме нашето образование?

Много друго може да се каже за он-лайн образованието, но това няма да промени неговото качество да пренася информация без да образова.

Защото за образованието е необходима жива, човешка връзка. Затова ако то в момента се превърне от допълнително, незадължително средство в основен инструмент на образованието всякакъв вид обяснения колко е перспективно обучението он-лайн ще  звучат като наздравица над ковчега на починалия близък. Кому е нужно това?

Въпрос втори: Виждаме как още по-агресивно от преди години рекламите ни бутат към он-лайн пазаруването. Представям си следната картина като последица от тази активност- отначало по улиците изчезват малките, квартални магазини (какво ще стане с тези пространства не знам- сигурно с десетилетия ще стоят като развалени зъби на фасадата на сградите), след това затварят супер маркетите и накрая- големите търговски вериги. Какво мислите ще остане- ще останат огромни складове, които ще се намират някъде извън градовете на земя, която е по-евтина, и от тези складове ежечасно ще пътуват във всички посоки жълти камиони със стоки.

Рекламата е, че винаги можете да върнете стоката, която не ви харесва. Но, дайте да говорим сериозно- колко души от тези, които влизат в магазина, реално пазаруват. Повечето влизат, за да удовлетворят създаваното няколко хилядолетия желание за общуване със стоката, с продавача, с другите хора. Желанието да се види стоката, да се пипне, да се премери, да се обсъди с приятели е много силно закодирано в човека- хилядолетия това чувство се възпитава от обществото и то е част от неформалния договор между търговеца и клиента.

Сега всичкото това, цялата тази безкрайно богата и красива гама от усещания и действия ще изчезне, за да остане безликото пазаруване от безименни складове, в които анонимни млади продавачи се катерят по стълби и пренасят пакети с дълги номера и буквени означения. За тях всичките тези стоки ще бъдат просто пакети. И нищо повече! Няма я лъскавата шарения на етикетите, няма ги красивите опаковки, няма я работата на художници, рекламни агенти, дизайнери, няма я приканващата усмивка на търговеца. Всичко ще бъде он-лайн.

Кому е изгодно това? Ако бях поклонник на теорията за конспирациите щях да кажа: на спедиторските фирми. Не вярвам да са само те.

Въпрос трети: много предприятия вече активно настройват своите служители за работа он-лайн. Сигурно има много предимства в това да работиш и да си седиш в къщи. Но никой като че ли не говори за недостатъците.

Първо и преди всичко ако си седи денонощно в къщи – човек забравя думата „колектив“. Вярно е, че тази дума придоби през последните десетилетия негативна конотация, но в същината си тя е позитивна. Говори за връзката на човека с обществото- изключително важна, особено в моменти на лични драми, а също така в моменти на обществени кризи. Във връзката с обществото човек по-лесно преодолява тези кризи без да се изгуби, но когато колективът отсъства тогава човек без да иска търси утешение във всякакви безименни социални мрежи. От тях понякога идва помощ, но много често оттам идват неподозирани злини. И то такива, които никой предварително не може да разкрие, дори най-съвършените специалисти по Кибер престъпленията. Тогава кой ще се бори с тях? И отново основната реклама на работата он-лайн е: вие работите и в същото време спестявате много време за себе си.

Въпрос четвърти и последен: за виртуалните пари. Банките упорито ни агитират, а дори напоследък и насилват, да работим он-лайн във всички видове банкови операции. Вярно е, че е много съблазнително да си седиш в офиса и без да пишеш бланки под индиго, без да чакаш на гишета, без да гледаш намръщени физиономии на касиерки, без да се изнервяш от пътуване да си свършиш работата с банката. Но имайте пред вид- постепенно тези отношения ще доведат въобще до премахването на парите като физически носители на блага. А това води след себе си много все още неизвестни  последици. Най-популярната в днешно време е виртуалната валута.

Не забравяйте – виртуалната валута няма зад себе си не само златно покритие, не само материални блага, но дори физическа следа. Кои ще са тези реални детективи, които ще преследват виртуалните престъпници (а такива ще се появят – физическите закони го изискват) – дори не мога да си представя. Като знаем, че към днешна дата виртуалните престъпления на много изпреварват физическите полицаи. Поне засега!

И отново рекламата за всички тези банкови операции он-лайн е същата: това ви спестява много време, което можете да използвате за себе си.

След всичко казано до тук ми отговорете: Какво ще правим с толкова много свободно време, което ще ни остане след като заживеем изцяло он-лайн. Ние все още  не знаем какво ще правим с безкрайното количество спестено  свободно време. Но подозирам, че някой вече е направил програма за разписанието  на нашето свободно време и ни готви изненада. Каква ли ще е тя?

Епицентър