ИТН блокира методиката на образователния министър за атестация на професори и доценти

От „Има такъв народ“ предлагат нормативни промени, с които университетите ще получат планираните 20 млн. лв. за заплати на преподавателите без условия.

Това става ясно законопроект за промени в закона за държавния бюджет на България за 2022 г., внесен от депутати от ИТН, начело с Ива Митева. Той на практика блокира предложената от просветния министър Николай Денков нова методика за атестация на професори и доценти, която в последните дни разбуни силно духовете в гилдията, съобщава „Сега“.

Допълнителните 20 млн. лв. за вузовете бяха извоювани от синдикатите и висшите училища, когато се обсъждаше законът за държавния бюджет за 2022 г. Идеята бе те да се използват за увеличение на основните заплати на преподавателите. В преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета обаче депутатите приеха текст („злополучния“ параграф 17), според който въпросните пари ще се предоставят на държавните вузове като субсидия за издръжка на обучението под условие – след като те въведат в правилниците си новите критерии/методика за атестиране на академичния състав, предложени с решение на МС. Точно срещу това обвързване на средствата с нови критерии за атестация, които МС налага, се обявиха ректори и преподаватели, според които така се погазва автономията на висшите училища – при положение че критериите за атестация по закон се приемат от самите висши училища във вътрешните им правилници, а не от МС.

Предложението на депутатите от ИТН е във въпросния параграф да отпадне текста, свързан с новата методика, т.е. вузовете да могат да получат средствата си без условието да приемат новите правила за атестация (които на практика се блокират). Новият им текст гласи, че висшите училища ще получат 20-те млн. лв., след като приведат критериите и показателите в правилниците си за атестиране на академичния състав в съответствие със закона за висшето образование Т.е. би била нужна поправка в закона за висше образование, за да се въведе новата национална методика за атестация на Денков (която сега се предлага с решение на МС).

Според депутатите на Слави Трифонов е налице и несъответствие с чл. 57 от Закона за висшето образование, съгласно който показателите и критериите се определя в правилниците на съответните висши училища със задължително включен минимум в закона. „Недопустимо е на основание на Закон за държавния бюджет (с предложение, направено между 1 и 2 четене) с акт на МС, който дори не е подзаконов нормативен акт, да се определят показатели, критерии и методика, които не са предвидени в Закона за висшето образоване и допускат навлизане в академичната автономия на висшите училища“, казват от ИТН. Те са категорични, че усвояването на 20-те млн. лв. не може да стане по предвидения в параграф 17 ред. „Изменението на този параграф е важно, за да се създаде възможност заделените от държавния бюджет целеви средства да достигнат до своите адресати, още повече че променените икономически условия през последните месеци налагат в спешен порядък индексация на доходите на работещите в системата“, аргументират се те.

Към самата методика за атестация на МС също има доста критики, голяма част от които според министър Денков нямат основания.

След като в предложението на ИТН тя „отпада“, не е ясно каква ще е съдбата й, ако законопроектът на ИТН бъде подкрепен от депутатите – дали например МОН ще предложи нови промени в закона за висше образование, за да я въведе за всички вузове. При всички случаи решението на МС за въвеждането й не може да остане, защото отпада юридическото основание за съставянето му, тълкуват юристи.

Министър Денков неведнъж е казвал, че са нужни промени в ЗВО в тази насока. В момента са предложени такива (те минаха на първо четене), но за съвсем друго нещо – за проектните докторанти и обучението на един студент от два вуза, а времето за внасяне на предложения между първо и второ четене е изтекло. Освен това между две четения се вкарват единствено редакционни промени, а не такива, които въвеждат радикални промени като например атестацията.

Ива Митева коментира преди ден, че се срамува от въпросния текст в закона за държавния бюджет, който касае допълнителните възнаграждения в университетите. „Нарушили сме принципа за автономност на висшите училища“, заяви бившият председател на НС.

Епицентър. бг припомня, че от гилдията виждат силен лобизъм при новите правила. Според тях, те толерират световните бази данни Scopus и Web of Science за сметка на българските научни издания. Монография във въпросните две световни бази данни например носи 150 точки, но ако е в друга база данни – само 60 точки. В доста направления за професор са нужни 150 точки от научна дейност. Само 20 т. от тях обаче могат да дойдат от публикации в други издания (за инженерните специалности дори ги няма и тези 20 т.), останалите точки трябва да са от публикации именно в Scopus и Web of Science.

„Излиза, че трябва да имаш близо 10 статии в Scopus. Но знаете ли колко струва само една публикация в тази база – от 1000 евро нагоре. Кой млад учен може да инвестира такава сума?“ пита ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова. В нейния университет например бюджетът за наука е 50 хил. лв., които биха стигнали за публикуването на 25 статии, т.е. по 1/3 статия на преподавател.

Според проф. Темелкова първите минимални изисквания за академично израстване, въведени преди 4 г., са били балансирано направени с цел плавен преход от руско-немския модел (без изисквания за цитирания в Scopus и WoS) към англо-саксонския. „Гилдията още свиква с тези изисквания, а се налагат нови, по-строги, нямащи нищо общо със старите“, казва тя. Затова, според нея, по-разумно би било първо да се инвестира във въвеждането на някои български издания в Scopus, след което да се въвеждат подобни правила.

„Защо ако ме цитира чужд докторант, това ще ми носи 0.5 точки, а ако ме цитира български докторант – 0 точки. Защо няма да ми се признае научният труд, публикуван в българско научно издание?“, пита още проф. Темелкова, виждайки дискриминация.

„За да си учен, вече трябва да си богат“, заключават преподаватели, според които новите правила ще доведат до отлив на млади учени. Според тях не е за пренебрегване и фактът, че за израстване ще е нужно почти двойно повече време, отколкото досега – например вместо за 2-3 г. да минеш от главен асистент в доцент, по новите изисквания ще са нужни поне 5 г. непрекъснато публикуване.

Епицентър