Княгиня Калина иска синът й да се учи на щастие! От баща си възприела две неща: пример и патриотизъм

Лилия Илиева

сп. EVA

В слънчев следобед след поредица дъждовни дни снимаме в музея и в парка на двореца Врана. След неколкократно отлагане заради лошото време се оказваме там точно на рождения ден на цар Симеон Втори.

Предстои семейно събиране, очакват се роднини от рода на Кобургите.

Музеят е възстановен впечатляващо благодарение на цар Симеон II, директора на музея д-р Ивайло Шалафов и на княгиня Калина.

Интериорът напомня на дворцова сграда в Австрия или някъде в Западна Европа.

Калина, облечена в прекрасна носия, разказва как би искала да събере национални облекла от различни райони на България и да ги изложи в музея. Показва ни красиви рамки на портретите, които е изработила сама от хербаризирани растения и лак, като е използвала специална техника на изпичане.

Спомня си как, когато се наложило да учи реставрация по време на следването си по история на изкуството в Лондонската академия, изпитвала огромна вътрешна съпротива. Защо да възстановява чужд труд, като може и иска да твори сама? С времето оценила наученото.

Завършила е и френски лицей, и английски колеж в Мадрид, и освен в Лондонската академия е следвала и филология в Германия.

Княгинята е интересна жена. Със силно тяло, горда осанка, нежно сърце, което усещаш, когато я видиш как прегръща сина си, хваща за ръка съпруга си, притиска се до вековно дърво в парка или вдъхва аромата на роза, която е откъснала. Обича рози. Държи ги в ръцете си като скъпоценност. Осезаеми са и силният ѝ характер, възпитанието и умът ѝ. Чувствителна е, но много горда, категорична и директна, когато не е съгласна с нещо. Общува леко. И все пак е важно да внимаваш. Защото ледът може да се пропука и да се счупи от нещо миниатюрно.

Тази година е специална за семейството ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с изследователя и пътешественик Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна мечта. Макар да е родена в Испания, княгинята се чувства в България като в своя родина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше мотиви от народни носии от различни региони на страната ни. Тук Калина се чувства близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прадядо си Фердинанд, чиито портрети ни показва с уважение и любов в музея. Иска да е близо и до баща си Симеон, когото много обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ царица Маргарита.

 

До жена като княгиня Калина може да застане само мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко, командос от зелените барети на испанската армия, син на военен. Китин е изследовател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича общественото внимание към замърсяването на околната среда и опазването на местните култури. Дипломатичен и внимателен в общуването си, в същото време осезаемо е човек на реда, дисциплината и правилата.

Красиво е как този горд мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, докато вървим към локацията за снимки в парка Врана, и то след 20 години брак. И колко възпитан, умен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан.

Симеон Хасан е на границата между детството и света на възрастните и още разказва щастливо как играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено как си е счупил ръката, докато карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български съвсем като българин, арабски като арабин, великолепен френски и английски.  

 

Поводът да се срещнем със семейството на княгинята е филмовата поредица, която съпругът ù заснема и режисира благотворително без заплащане и с подкрепата на ЮНЕСКО по покана на БНТ. Изследователят е и сценарист на 17-те кратки видеа за паметници на българското културно наследство. Те се заснемат от екип на обществената телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, английски и арабски език и ще се излъчват по БНТ и по комуникационните канали на ЮНЕСКО.

Това е първа по рода си продукция от подобен мащаб. Говорим с Китин Муньос.

– Г-н Муньос, на какъв етап е филмовата поредица?

– Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с много и различни телевизии по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на БНТ, от високото качество на работата им, което е на световно ниво.

Обществената телевизия е естествен партньор на такъв проект и се радвам, че благодарение на БНТ и ЮНЕСКО българското културно наследство ще може да бъде видяно от целия свят. Заслужава уважение това, че съобразяваме снимките със сезона, в който е подходящо да се представи всеки паметник. Така съхраняваме неговата автентичност, защото да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е много по-силно и истинско, отколкото ако ги снимаш през януари.

– А как подготвяте сценария?

– Заглавието на сериала „Обединени от наследството“ е дадено от ЮНЕСКО. Посещаваме определените като културно наследство обекти с местен човек, гост на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с местен от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше номад на камила. В България мой гид е съпругата ми княгиня Калина. Тя добавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният поглед към България е поглед с любов. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш истински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България така, както тя ще го направи.

– Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на човека, когото обича.

– Точно така! Калина ще бъде душата на сериала. Това дори е добро заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, стария Несебър, Черно море. Виждаме всяко място заедно с местните хора. В Рила говорихме със свещеник. Ще говорим с нестинарите. Лично за мен причината и вдъхновението за тази поредица е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава страст за своята страна България, че винаги съм имал желанието да дойда и да видя културните и природните паметници. Дойдох с огромен интерес и имах късмет да пристигна в разгара на лятото и да има много слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и колко са съхранени селата.

– Те изглеждат, както са изглеждали преди век.

– Именно това имам предвид. И в същото време България е много модерна. Точно тази смес от древност и модерност ме впечатли, както и колко са свързани българите с фолклора и културата си.

– Говорите ли български?

– (Отговаря на български.) Малко.

– Коя беше първата дума, която научихте?

– Калина. Иначе – „благодаря“, „добър ден“ и „обичам те“. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си говори с шофьора на български. Питам – добре ли говори. Шофьорът се учуди – защо. Казвам – интересно ми е. Шофьорът отговаря – ама той си е българин и така си и говори. На арабски е по същия начин. Невероятно! И толкова добре се чувства да живее в България, че пред едноседмична ваканция в Мадрид предпочита да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има приятели там. Има и тук. Той е такъв – пристига на ново място, оглежда се, харесва си някого, директно му се представя и го пита дали иска да бъдат приятели.

– Какъв мечтае да стане?

– Сменя си желанията всеки ден, все още търси, но е сериозен и с остър ум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, плаване, в училище – американски футбол.

– Според вас какви качества трябва да притежава един мъж?

– Честност. Ако си честен със себе си и с останалите, можеш да бъдеш гражданин на планетата. Честността ти дава сила, увереност в себе си. Ако не си честен, си слаб.

– Защо ви наричат Китин? Името ви е Антонио Хосе.

– Роден съм в Мароко, и съм най-малкият от пет деца. Майка ми е била бременна, а в дома ни са живеели сахрави – жители на Сахара. И се радвали, казвали – един китин, тоест един малчуган, е на път. Името е дошло преди мен. Първи ме нарекъл така човек от племето ейт бан брани, което живее в Сиди-Ифни. Иначе съм кръстен на дядо ми по бащина линия – Антонио, и по майчина – Хосе. Антонио е име и на мой чичо.

– Какво е човек да прекара детството си в пустинята?

– Интересно е. Аз съм роден в Сиди-Ифни в Западна Африка – пристанищен град на брега на морето и на границата със Сахара. Бях на 10 години, когато се преместихме да живеем в Испания и животът ми много се промени. Преди това да виждам баща ми, който беше военен, как идва да ме вземе от училище, яздейки камила, заобиколен от сахрави, остави отпечатък върху мен. Това роди любопитството ми към други култури, други народи.

На 22 години преплавах от Асуан до края на Нил на пирога. Живеех с местните, спах на върха на пирамида и снимах документален филм на лента 16-мм.

– Дали пустинята ражда силни мъже?

– Пустинята е урок по суров живот и духовна мощ. Тя те учи как да се свързваш със себе си. На хората, които живеят в нея, не коства толкова усилия, колкото на тези, които не я познават. Имам приятел в Мароканска Сахара, човек с много пари. Един ден ми звъни: „Отивам да си почина“. Помислих си – Канарите са близо. А той се качи на колата си 4х4 и отпраши на 31 км, в средата на нищото сред пясъците. И за мен това е по-близо до идеята за ваканция, отколкото да отида на луксозно място. Предпочитам пустинята, където има „райма“ (rhajma – понятие-абревиатура – R като rich, богат от любов към другите, H като сърце (heart), топлина и любов, A като animated, жив, енергичен, вдъхновен, I като incorruptible, винаги борещ се за истината, M като munificent, щедър в даването, A като admirers, вдъхновен от всичко, което притежаваш), кози, камили и нищо друго.

– Кое е най-ценното, което научихте от вашия баща?

– Той беше достоен, почтен и държеше на любовта към майка ми. Това повлия и на мен, и на братята ми. Родителите ни бяха двойка за пример. Когато се връщам в Сиди-Ифни, възрастни хора сахрави идват да ме видят и ми казват – твоят баща капитан Муньос беше много добър с нас, беше истински мъж, достоен, невероятен човек. И това ме вълнува.

– А как ви се стори да спите на върха на пирамида?

– Ха-ха-ха. Невероятно е. Сега вече не се разрешава. Качих се, за да наблюдавам залеза. Освен него на върха на самата пирамида видях надраскани графити на Наполеонови войници – бяха написали годината, в която са минали през Египет. Беше много специално да се качиш и да можеш да видиш долината и другите пирамиди. Даже един възрастен египтянин обяви надпревара за изкачването. И така бързо се придвижи нагоре! Невероятно! Около пирамидите през нощта живееше цял един свят.

– Откога мечтаете да пътувате и да изследвате света?

– О, от много малък усещах, че призванието ми е да бъда изследовател. Вдъхновявах се от книги като „Моби Дик“, истории като „Язон и аргонавтите“, „Робинзон Крузо“, „Гъливер“, „Експедицията „Кон-Тики“  със сал през Южно море“ на Тур Хейердал. Много исках да видя Черно море именно заради „Язон и аргонавтите“.

– Къде срещнахте княгиня Калина и какво ви впечатли в нея?

– Срещнах я на представянето на един от моите документални филми. Впечатли ме с образованието и възпитанието си. Отраснала е сред сериозна дисциплина, в среда, която я е стимулирала да се развива. Научена е да се справя. Калина е много твърда, сериозна, страстна. Тя се чувства прекрасно във всякакви условия – в пустинята спи на земята или в хамак, без да каже гък. Аз съм по-скоро този, който, като отидем в хотел, коментира дали всичко е на ниво. За жена ми условията винаги са прекрасни. Аз съм по-взискателен и на тема храна. Впечатляваща е! И е толкова спонтанна в общуването си с хората. Снимал съм 51 филма в различни страни. По време на последната ми експедиция с кораб през 2000 г. имаше индианци и хора от Великденските острови. И те ми казаха: „Ей, аина, арики Калина“, което на полинезийски значи – хей, братко мой, принцеса Калина е (прави жест със стискане на юмрук) силна“.

Тя може да издържи по-дълъг преход от мен. И ѝ казвам: „Калина, ти си по-голяма авантюристка от мен!“

Тя е много по-силна от редица мъже, които познавам. Наскоро се поряза и се притесни не от собствената си кръв, а за това да не притесни мен.

– Коя е най-рискованата операция, която сте преживели?

– Харесвам поговорката, че където и да отиде тялото, смъртта го следва по петите. Истина е. Някога запитали капитан Жак Ив Кусто кой е най-опасният момент в живота му, а той отговорил: „Всеки ден под душа“.

Харесвам и друго, което той казва: „Приемам изчислените рискове, отказвам се от рисковете поради небрежност“. И аз съм човек, който преценява риска. Не правя лудости. Но винаги има риск. Веднъж в Тихия океан по време на буря ми падна мачта на лицето. Друг път пак в буря летях в Мароко с ULM (мотоделтапланер) и се приземих по недобър начин, но ето че съм жив и съм тук.

– Какво мечтаете за сина ви?

– Да бъде честен човек и да е щастлив. Искам да прави това, което го прави щастлив, да го научим да бъде щастлив. Нека има академично образование, да знае как да се държи със семейството си и в семейните отношения, в обществото и в живота, но за мен по-важно е обучението в радостта. И аз съм инвестирал много в това обучение.

– Как?

– Давайки му много любов и нежност. Вижте ме – аз съм изследовател и много пътувах, но откакто се роди детето ми, съм до семейството ми. Виждал съм много изследователи, които продължават да пътуват и когато решат да се върнат вкъщи, детето им се оказва на 20 години. Това е грешка! А на мен ми харесва племенният манталитет – да си близо до своето племе. Моето племе е семейството ми. И съм до него. Според мен детето, израснало с майка си и баща си, е силно. Даваме му знание за корените му и крила с обучението в радост.

Баща ми почина, когато бях на 11. И съм благодарен на майка ми, за доверието да следвам това, за което мечтая. Даде ми свобода. А аз съм много привързан към сина ми и понеже като изследовател съм рискувал с много опасни експедиции, съм свикнал да чета сигналите на опасността и съм непрекъснато напрегнат за Симеон Хасан.

Непрекъснато го предупреждавам за какво да внимава. Това ме кара да си мисля за майка ми, колко ли съм я карал да страда.

– Знаете ли, преди 20 години, на 26 октомври бях сред журналистите, които отразяваха сватбата ви в Царска Бистрица. Беше много красиво!

– Беше магично.

– Мислех си как ли се чувствате сред тези крале и кралски особи? Вие сте изследовател и пътешественик, а те са различно племе, предполагам.

– Да, попаднах в кралско племе.

– С различен език, обичаи, порядки.

– Чували ли сте за писателя Пол Боулс (автор на „Чай в пустинята“)? Живял е в Алжир. Чувствал се изолиран, липсвали му контакти с американци, но в един момент си дал сметка, че не е важно дали е сред американци или алжирци, а да е сред хора, с които се разбира. Важни са усмивките, погледите, интересите, свързани с култура, спорт, със свободното време. И разбрал, че няма такова нещо като племе, в което си роден. Има световно племе, в което можеш да намериш сходни интереси с различни хора. Аз съм бил в различни племена и разбрах, че хората могат да говорят на един език, без да са еднакви. Принц Фелипе, сега вече крал на Испания, дойде на Великденските острови, за да подкрепи моя експедиция. Макар че беше принц, спа в палатка като всички нас, като част от експедицията и много ни помогна.

– А защо избрахте да живеете в България?

– Живяхме години в Мароко във връзка с моята работа, но Калина винаги е искала да живеем в България и да бъде близо до баща си цар Симеон. Това е нейна мечта. Тя искаше да се оженим тук, роди сина ни Симеон в София и го отгледахме през първите му две години в Царска Бистрица в Боровец. Аз също се чувствам щастлив в България. Харесвам страната и хората. И тримата сме щастливи тук.

___

Поводът за срещата ни със семейството на принцеса Калина, Китин Муньос и Симеон Хасан е документалната поредица на БНТ и ЮНЕСКО за България, която Китин Муньос режисира. Говорим за кратко и с принцесата, която споделя, че в момента пише книга за България. И тепърва предстои да ни разкаже за това.

Княгиня Калина

– Ваше Височество, ако трябва да изберете едно място в България, на което се чувствате най-добре, кое би било?

– Избрах България.

– Защо искате Вашият съпруг г-н Китин да направи филми за нея?

– Защото културното наследство на България е великолепно, богато и разнообразно.

– Какво е България за Вас?

– Моята страна. Тази на моя баща, цар Симеон, на моя дядо, цар Борис, и на моя прадядо, цар Фердинанд I. Първите ми спомени, свързани с името ѝ, са от детството ми с моя баща, цар Симеон.

– Кой е най-ценният урок, който сте научили от баща Ви?

– Неговият пример и неговият патриотизъм.

– Какво е важно за Вас в обучението на сина Ви?

– Обучението в неговото щастие.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!  

Епицентър