Анжела Димчева: Културата – сирачето на държавата! Кой ще пише след 100 години на български език?

Културата – сирачето на държавата

Анжела Димчева

„На България е нужна нова политика в културата.” 

Много пъти сме чували това изявление от представители на различни партии. Но преди да се стигне до политически инструменти, които да превърнат културата в приоритетна област на политиката, трябва да бъде изработена Стратегия за развитие на културата и изкуството като един общ организъм.

В основата на една достойна и уважителна към творците стратегия трябва да застане националното като същност и финансиране – т.е. българският език и литература, българската музика, националната драматургия, родното киноизкуство, държавните и общински театри, филхармонии, музеи, галерии и медии.

Крайно време е да се осъзнае, че изкуствата не могат да съществуват само на проектен принцип и да бъдат молители за спуснати от Европа помощи. Унизително е заплащането на работещите в читалищата, музеите и галериите, където средната възраст на персонала е над 55 години, а в много случаи – и на пенсионна възраст. 

Бюджетът за култура в ЕС се движи между 1 и 2 % от БВП на съответните държави. Към това се добавя и сериозно финансиране от частни корпорации, защото в тези държави работи безотказно Законът за меценатството. Само България прави изключение с мизерния 0.4 % от БВП, който винаги остава накрая на заседанията на Бюджетната комисия в Парламента и се дава като милостиня на Сирачето култура – на онези, които с творческото си присъствие, труд и талант съхраняват националната идентичност.

Нека си представим България след 100 години!

Няма да има кой да създава творби на български език, всички ще пишат на английски език, за да продават книгите си на световния пазар. Оттук – родната драматургия ще изчезне, в театрите ще се поставят само преводни заглавия, а и режисьорите ще са стотина броя ала Малкович…

В началото на 90-те у нас беше извършена една жестока недомислица спрямо творческите съюзи: те бяха принудени да се пререгистрират като частни сдружения в полза на своите членове и вече над 30 години не получават държавна субсидия – нито за поддръжка на сградите си и поне минимален персонал, нито за творческа дейност. Съюзите на писатели, художници, артисти, музикални и танцови дейци, композитори, филмови дейци, архитекти, журналисти обединяват повече от 50000 членове. За престижната си дейност те получават от държавата Нула лева!

Оставени са да се справят в пазарната икономика сами, сякаш един литературен вестник, стихосбирка, художествен албум, изложба или мини концерт на млади музиканти биха могли да спечелят толкова, колкото бестселърите на световните имена и милионерите от YouTube…

Докато не се осъзнае, че творческият продукт не е домат, не се претегля и изяжда на мига, а има духовен потенциал, има принадена стойност за историята и културата на една нация, България ще продължи да бъде на опашката на ЕС. Няма по-мощна реклама от всепроникващия до всеки човек език на изкуството, а дипломацията чрез култура е в състояние да промени политическото напрежение в Европа и света.

Нека в следващото Народно събрание да се вземе категорично решение за следното:

–       Минимум 1 % за култура от БВП;

–       Промяна в Закона за културното наследство и целево годишно финансиране на творческите съюзи, каквото получават вероизповеданията в България;

–       Промяна в Закона за авторските и сродни права съгласно Европейската директива 2006/115/ЕК за PLR(Public Lending Right), която задължава държавата да изплаща компенсации на авторите за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки;

–       Изработване и приемане на актуален Закон за българския език и въвеждане на квотен принцип за присъствие на български автори и изпълнители в националните медии.

–       Изработване на стратегия за реклама на българските творци в чужбина чрез съвместно договаряне между Министерството на културата, Министерството на туризма и Министерството на външните работи.

Моите усилия ще бъдат насочени за реализацията на тези важни приоритети. Защото мултикултурализмът ще изиграе лоша шега на малките нации, езици и култури, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура и на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. 

Източник ЕПИЦЕНТЪР