„Възраждане“ срещу поредния фалшив „зелен“ закон

В Деня на околната среда, Народното събрание разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. От парламентарната трибуна народните представители от „Възраждане“ изразиха категорично несъгласие със съдържанието и духа на законопроекта, определяйки го като закъснял, лишен от ефективни механизми и изцяло подчинен на стари, неприложими директиви от Брюксел, съобщиха от пресцентъра на партията.

„Гласувахме против този законопроект, донесен от Министерския съвет, защото той не предлага реални решения, а представлява просто транспониране на 13 директиви и регламенти, от които само три са директиви и то остарели, от 2003, 2004 и 2008 година. Къде беше през тези 12 години управлението на ГЕРБ по въпроса с въздуха?“, попита Ангел Янчев.

Той посочи конкретни примери за неглижиране на проблема, като дървопреработвателното предприятие „Кроношпан“ във Велико Търново, което според неговите думи „трови града от 7 години“, без държавата да налага контрол или глоби. „Държавата я няма. А зад всичко това стои човек с име Йордан Цонев“, добави още Янчев.

От „Възраждане“ подчертаха, че законопроектът не се занимава със съществения проблем, а именно реалното замърсяване от индустриални замърсители и липсата на контрол: „Закон, който мнозина ще подминат с аристократично високомерие и който ще остане само на хартия, поредният текст, приет „с 200″, за да се отчетем пред Брюксел“, заяви Димчо Димчев. „Вместо да търси отговорност от корпоративните замърсители, законът ще влезе в кухата реторика на евроатлантизма, където Стрина Пена ще бъде обвинена, че замърсява, докато вари боб с дърва, а корпорациите ще останат недосегаеми.“

„Основният причинител, казват, било битовото отопление. Но не това изсипва тонове фини прахови частици и тежки метали над цели квартали. А когато министърът ти твърди, че „миризмата е субективно понятие“, за какъв контрол изобщо можем да говорим?“, подчерта Димчев.

Ангел Славчев също обвини институциите в симулиране на активност: „Законопроектът изпълнява европейски задължения, премахва дублиращи разпоредби, но не осигурява реална защита. В Елин Пелин, например, се изгради завод за преработка на пластмаса върху 35 декара, без оценка за въздействие върху околната среда, в близост до защитена територия. Защо? Защото общината е в колаборация с инвеститора. Променя се предназначението на обектите по време на строежа и така се заобикаля законът.“

Според „Възраждане“, законът създава правна неяснота, не предвижда ефективни механизми за граждански контрол и игнорира други замърсители, като азотен диоксид и озон. Контролът, отново, ще бъде възложен на същите институции, които не функционират.

От своя страна Димо Дренчев посочи пример от Перник:

„Градът има една официална измервателна станция – в центъра. А основните замърсители са на 8 километра. Частни станции показват сериозни отклонения, но държавната – нищо. В кв. Тева се готви открит рудник на 80 метра от къщите, при който ще се изкопаят 9 милиона кубика пръст. В същото време антикорупционният фонд показа, че със 7 хиляди лева могат да се купят институциите, които „мерят“ въздуха. Институции просто неглижират проблема – а както се вижда от разкритията на антикорупционния фонд, те продават здравето ни за жълти стотинки. Какво са 7 хиляди лева, ако вие тровите град с 70 хиляди души население?“

От „Възраждане“ подчертаха, че „глобите, които се налагат, реално не се плащат. Падат в съда. Всичко е една безнаказана схема, в която виновните продължават да замърсяват, а хората нямат никакви средства за защита.“

Политическата организация настоява за реален, а не формален закон. За такъв, който да постави акцент върху най-големите замърсители, да засили контрола в проблемните региони и да даде правомощия на гражданите да защитават здравето си.

„Ако държавата продължава да прикрива слагането на станции там, където е най-чисто, а не където е най-мръсно, нека не се чудим защо България ще продължи да плаща глоби в Клуба на богатите. И ще дишаме въздух, който убива“, заключи Дренчев.

Източник ЕПИЦЕНТЪР