Учените разбраха защо прилепите могат да се борят със смъртоносни човешки болести

Прилепите, отдавна признати като естествени резервоари на множество високопатогенни вируси, продължават да интригуват научната общност с изключителната си способност да толерират инфекции, които са смъртоносни за други бозайници, включително и човека. Ново изследване, публикувано в престижното списание PLOS Biology, предоставя мощен инструмент за изучаване на тази биологична аномалия: устойчиви клетъчни линии, създадени от бъбречна тъкан на прилепи от вида Carollia perspicillata.

Изследователският екип от Вашингтонския държавен университет, ръководен от молекулярния вирусолог д-р Майкъл Летко, е разработил ин витро клетъчни системи, които имитират реалния имунен отговор на прилепите срещу вируси. Това постижение открива нови хоризонти за разбиране на сложните взаимодействия между патогени и гостоприемник, както и за потенциалното разработване на терапевтични подходи за лечение на вирусни заболявания при хората.

„Прилепите са естествени носители на множество зоонозни вируси, включително коронавируси и хантавируси, но досега не разполагахме с подходящи инструменти за лабораторно изследване на тяхната имунна физиология“, коментира д-р Летко. „Нашата цел беше да създадем клетъчни модели, които да запазят способността си да реагират имунологично – ключово изискване за валидни вирусологични изследвания.“

Клетъчните линии, разработени в рамките на проекта, притежават способността да поддържат инфекции с широка гама от вируси. Особено внимание е отделено на способността им да симулират естествения антивирусен отговор на прилепите – феномен, който остава частично разбран, но се предполага, че включва уникална регулация на интерфероните и механизми за контрол на възпалителните реакции.

Изработването на такива клетъчни модели е изключително предизвикателство, тъй като изисква прецизен подбор и селекция на клетъчни популации, които да запазят физиологичната си функционалност при дългосрочно култивиране. „Стартирахме с различни тъкани и типове клетки, но само малка част успяха да демонстрират нужната биологична активност“, отбелязва ръководителят на изследването.

Потенциалът на тази разработка надхвърля границите на фундаменталната биология. Осигурявайки стабилна платформа за изучаване на вирусната устойчивост при прилепите, новите клетъчни линии могат да послужат като основа за иновативни терапии и стратегии за превенция на зоонозни инфекции. В ерата на нарастващи глобални пандемични заплахи, подобни изследвания са от критично значение за бъдещето на общественото здраве.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТЕЛЕГРАМ