Отиде си проф. Георги Карасимеонов, един от основателите на специалността Политология в СУ

На 73-години почина политологът проф. Георги Карасимеонов, дългогодишен преподавател в Софийския университет и ръководител на катедра „Политология“ (2008-2012) в Алма матер. Това съобщиха негови колеги в социалните мрежи.

Георги Карасимеонов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет. През 1976 г. получава научната степен доктор по право, а през 1989 г. – доктор на философските науки.

През 1991 г. е избран за професор по политология в катедрата в СУ, която ръководи по-късно.
От 1991 до 1998 е председател на Българската асоциация по политически науки. Автор е на много книги в областта на теорията на политическите партии и партийната система в България, европейската политика и международните отношения.

Едно от последните си интервюта проф. Георги Карасимеонов даде за Епицентър.бг. Той бе гост в рубриката ни „Има ли риск за съществуването на България?“ В интервюто той подчерта, че надеждата му е в младото поколение, но по повод партиите изтъкна: „Партиите нямат реална опора сред гражданското общество, а това поражда политическо безразличие и уклон към антидемократични действия, към вреден популизъм.“

Ето линк към цялото интервю на проф. Карасимеонов.
https://epicenter.bg/article/Prof–Georgi-Karasimeonov–Gabrovski-edva-li-shte-poluchi-nuzhnata-podkrepa–zashtoto-e-nominatsiya-na-GERB/302504/11/0

В профила си във фейсбук политологът доц. Огнян Минчев написа за своя колега и учител: „Георги живееше с лекота и вкус – вършеше нещата без напрежение, без конфликт – тъй характерни за всяка „делова“ дейност у нас. Спокоен, уравновесен, възпитан – на лекция, над новия текст, на тенис корта, където казват е бил сред най-добрите аматьори…“

Ето и цялата публикация на Огнян Минчев:
Отиде си проф. Георги Карасимеонов… Малко са хората, имали по-значимо присъствие в моя живот от него. През есента на 1979 г. един съвсем млад човек влезе в нашата аудитория и започна първата си лекция с нашия трети курс – специалност социология. В тези години важните неща се казваха иносказателно пред публика – включително и в академията. Имахме лектори, които нямаха дори желание да говорят откровено – те правеха кариера с майсторство в идеологическата демагогия. Георги беше от друга категория и това се усети още в първите му думи.

Това бе широко скроен човек. Бе пътувал много – заедно със своите родители дипломати. Но имаше познанията и културата на големия свят, който бе тъй недостъпен и желан от нас в началото на третото ни житейско десетилетие. Споделяше знанията си уверено и уравновесено. Запомнил съм един пасаж от негова лекция за ислямската революция в Иран… „Не се знае как ще завърши конфликтът с американските заложници в Техеран… Хомейни е чужд за нас по манталитет… Картър (президентът на САЩ) е с мислене на наш, западен човек, но и неговите реакции в тази ситуация са трудно предвидими…“
За първи път чувах някой да казва на глас нещо, което бе мое подозрение и силна, но тайна надежда – че заедно със сънародниците ми съм по право част от един разумен, свободен свят, от който някак си страната ми е изпаднала за прекалено дълго време… Георги не бе дисидент, той просто бе възпитан в една традиция да се възприема и изразява света без този тип криви огледала, които в нашия идеологически провинциализъм мнозина считаха за крайно необходими за собствения си „успех в живота“…

Пет години по-късно Георги ме избра за свой асистент и работата ми с него създаде моите първи стандарти за професионална отговорност, лоялност и увереност. Той не се интересуваше особено от идеологическата рамка, в която бе длъжен да преподава – и то на студенти юристи, в един факултет, където идеологическите цербери бяха много на брой и много нахъсани… Опитваше се – както винаги – да им дава позитивно знание и да го изисква от тях. Изпитваше ги за имена на световни политици, за форми на управление, за различни идейни и политически визии… По това време не се предполагаше „сульо и пульо“, пък макар и студент в СУ, да знае твърде много за „гнилия запад“, да познава разликите между социалдемократ, либерал, християндемократ…

На една своя лекция бе сложил четиригодишната си дъщеря Лора да рисува до него на катедрата, а той задаваше въпроси. „Кой е президента на Чад“, попита Георги хубавка студентка с очевидно високо самочувствие. „А-а, не зная“, високомерно вдигна рамене хубавицата… Георги артистично се „изуми“ – „Не знаете дори това…? Я кажи Лора“ – обърна се той към момиченцето на катедрата. „Гу-ку-ни Уе-дей…“, изстреля предварително подготвената Лора в аудиторията, в която настана мъртва тишина.

Проф. Карасимеонов е един от основателите на специалност Политология в Софийския университет в средата на 80-те години. Социологията и политологията бяха „буржоазни науки“, които нямаха място в нашето слънчево социалистическо настояще и бъдеще. В средата на 70-те неколцина философи се пребориха за създаване на специалност Социология. Десетилетие по-късно – на самия „ръб“ на отпадане на режима – стана възможно да се създаде и специалността „Политикознание“ – всъщност Политически науки.

Нито като професор по политология, нито след 1989 г. Георги не промени своя стил и съдържание на лекторско говорене и изследователско писане. Той не бе опозиционер, но винаги пазеше мярата на достойнство и респект към действителността, знания за която преподаваше и предаваше на своите студенти. След 1989-та остана същия – разумен, умерен, широко скроен либерален човек, който с лекота и без демонстрации преодоля ограниченията на идеологическата рамка, задължителна за всички ни до края на 80-те.

Проф. Карасимеонов е автор на много книги по политология, с които той се превърна в един от основателите и най-значими теоретици на политическата наука в България. Особено голям е приноса му в теорията на политическите партии. Създаде школа, създаде последователи от своите ученици.

Георги живееше с лекота и вкус – вършеше нещата без напрежение, без конфликт – тъй характерни за всяка „делова“ дейност у нас. Спокоен, уравновесен, възпитан – на лекция, над новия текст, на тенис корта, където казват е бил сред най-добрите аматьори… Усмихнат, свестен човек. Отиде си много рано – на 73 години. Ще ни липсва все повече с времето. Бог да го прости!“

Епицентър.бг изказва искрени съболезнования на близките и приятелите на Георги Карасимеонов.

Епицентър