Честваме Сретение Господне

Днес православната църква чества един от големите християнски празници – Сретение Господне.

С особена тържественост той напомня, че в 40-я ден от рождението му Христос бил занесен в храма от родителите си. Там Богомладенецът бил посрещнат от праведния старец Симеон и пророчица Анна като спасител на света.

Още от първите векове на християнството Църквата поставя тържествен акцент на едно изключително събитие от живота на Богомладенеца Христос. Когато навършил 40 дни, родителите му – св. Богородица и Йосиф Обручник, го отнесли в Йерусалимския храм, за да спазят юдейския обичай всеки първороден син да се посвещава на Бога.

Според закона, посвещението било свързано с принасянето на жертва – агне, а за по-бедните – две гургулици или два гълъбчета. Това сторила и Божията майка. Тя дала своята лепта от две гургулици. Последвала една необикновена среща в двора на храма, за която свидетелства Евангелието на Лука. То разказва за един праведен старец на име Симеон, който трепетно очаквал да види обещания Месия. Отдавна му било предсказано от Светия Дух, че няма да умре, докато не срещне Христос и Господ го повел към тази среща. По Божие вдъхновение той се отправил към храма, когато там били Богомладенецът и родителите Му. Праведният Симеон прегърнал малкия Иисус, прославил Бога и казал:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Тези вдъхновени думи оставят ярка следа в църковния живот и до днес са част от богослужението в началото на всеки нов ден.

Евангелският текст за днешния празник свидетелства още, че по същото време в храма своята дългоочаквана среща със спасителя на света преживяла и една възрастна вдовица – пророчица Анна, която възторжено говорела на всички за родилия се Месия.

Повече от две хиляди години след тези библейски събития, християнското сърце все така очаква и търси своята среща с Бог и тупти с радостта и възторга, които носи Сретение Господне.

И до днес първите стъпки на човека към Бога са по следите на една благочестива традиция , свързана с празника Сретение Господне. Това е обичаят бебетата да се занасят в храма в 40 ден от ражденето им за благословение.

Празникът е известен още като зимна Богородица, тъй като в християнството денят е свързан именно с преклонението пред Света Богородица. Като народен празник Сретение Господне е познат като Петльовден – празник на мъжките майки, празник на мъжката плодовитост, свързан според някои източници и със събирането на най-тежкия данък в Османската империя – кръвния.

Въпреки че се сочи като наследник на древен славянски празник на ловците и пчеларите, традициите и обредните практики на Петльовден нямат общо с пчеларството и лова, а със силата и духа на българската майка по време на турското робство и кръвния данък, откъсвал мъжки рожби от полите ѝ. Легендата разказва за смела българка от бургаския край, която решава да убие мъжката си рожба, но да не я даде на поробителя. Вместо това обаче майчицата скрива детето си и коли петел, чиято кръв разпръсва в двора, за да реши душманинът, че това е кръвта на детето. Поробителят не стъпва повече в това село да събира кръвен данък, а денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжката рожба.

Сретение Господне – обредни практики

Петльоден, Петелковден, Петеларовден, Петлешковден – всички тези имена, с които се назовава 2 февруари не са случайни и всички са свързани с петела от легендата за празника, заколен от силната българска майка, за да спаси мъжката си рожба. Петелът традиционно се коли на портите, като млад мъж или момче трябва да го принесе в жертва. С кръвта му ритуално се намазват страните на момчетата за здраве и мъжка сила, както и вратите на постройките и домовете, а главата се закача на оградата.

Петелът е част и от обредната трапеза за празника. От него се вари курбан, който се раздава за здраве и плодовитост на мъжките рожби. Приготвя се за обредната трапеза и пълнен петел с булгур или ориз. Тъй като хлябът, баниците и питите са задължителни на българската обредна трапеза и за християнски, и за народни празници, жените омесват обредни питки и за Сретение Господне, които са специално наречени за полова мощ на момчетата. Петел се коли според традициите и в домовете, в които има момче, и в тези с момиче. Обредните практики обаче изисквали майките на момчетата да подават за здраве бутчета от него, а майките на момичетата – от крилата, вероятно защото момичетата ще отлетят от дома, омъжвайки се, а момчетата ще останат – здраво стъпили на бащина земя, за да продължат рода.

В други краища на страната на Сретение Господне жените обличали сватбените си рокли, изчиствали и белосвали къщата и посещавали бабата-акушерка в селото, която ги посрещала с обредна трапеза и прекадявала под полите им, за да имат мъжки рожби. Така празникът Петльовден бил свързван с Бабинден – ден на родилната помощ.

Сретение Господне като личен празник

На Сретение Господне имен ден празнуват Радост, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радослава и производните на тях.

Какво не се прави на Сретение Господне

На празника домакините не трябва да се захващат с никаква работа извън обредните ястия и в някои краища белосването на дома. Не се шие, плете, тъче, не се подхваща кърска работа, а за да са здрави рожбите в дома, жените не трябва да докосват остри предмети.

Източник ЕПИЦЕНТЪР