Символи на монархията

„СИМВОЛИ НА МОНАРХИЯТА“ ОТ Д-Р АМАДЕО МАРТИН РЕЙ И КАБИЕСЕС
Статия на д-р Амадео Мартин Рей и Кабиесес, доктор по история, публикувана в изданието „La Tribuna“, 20 септември 2022

Тези дни станахме свидетели на скръбта на хора от всички обществени слоеве, породена от загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой друг, същността на Обединеното Кралство.

Елизабет II дълги години бе до народа си в добро и в лошо, ето защо нейната загуба се усеща като смъртта на скъп до сърцето човек.

С кончината на Нейно Величество Елизабет II, Кралица на Обединеното кралство, Великобритания и Северна Ирландия, станахме свидетели на блестящата и перфектна във всяко едно отношение британска погребална церемония, запазена за техните монарси. Видяхме респекта на цялата нация към тази церемония и към кралското семейство, скръбта на млади и възрастни, републиканци и монархисти, хора от всякакви раси, с различно обществено положение, поради загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой друг, същността на Обединеното Кралство, неговите обичаи и традиции.

Някои критикуват монархията в прекомерно залитане към всякакъв тип церемонии: прокламации, инвеститури или интронизации, кралски бракове, присъждане на ордени, тържествени коронации и величествени погребения… Критиците обаче, не си дават сметка за няколко неща.

На първо място, всяка една нация, без значение от режима на управление, на който се радва или който търпи, притежава традиции и церемонии, от всякакъв тип, и тези церемонии са толкова по-тържествени и по-мащабни, колкото по-близо сме до човека начело на държавата, бил той монарх или президент на република.

На второ място, това да притежаваш и да уважаваш тези традиции, има благотворен ефект върху съответната държава, която се радва не само на материално наследство – нейните дворци и катедрали, нейните паметници и сгради с историческо-архитектурно значение, но също така и на едно нематериално наследство, което е точно толкова необходимо колкото материалното, за да не се загуби една идентичност, градена с векове.

Някои казваме, че сме монархисти по етични съображения. С други думи, поради философско-политическите ни убеждения за удобството на един наследствен режим, в който държавният глава е неутрален, тоест, в който държавният глава не се влияе от нито една политическа сила, чиито гласоподаватели са издигнали временно до най-високите върхове на нацията. Като глава на държавата, монархът въплащава миналото със своето потекло, настоящето – със своята отдаденост към ангажиментите на службата си, защото в крайна сметка това е да си крал на една държава, и бъдещето – защото докато изпълнява функцията си честно и щедро, не само подобрява условията на живот на гражданите, но също така запазва Короната за себе си и своите наследници.

Монархистите обаче се водят не само от етични подбуди, но и от чисто естетически. На това станахме свидетели тези дни в Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Винаги се сещам и цитирам прекрасния филм, озаглавен “Принцът и танцьорката”, в който главната героиня се просълзява в момента на коронацията на Крал Джордж V. Музиката, прекрасната обстановка, достойнството и премерените движения на всички, това, че всеки един е наясно с фундаменталната си роля и по този начин става част от една вековна церемония, и, разбира се, използването на емблеми и символи, израз на съкровени лоялности, на принадлежност към една обща родина.

Което и да е встъпване в длъжност на президент на Република се провежда в духа на известна тържественост, която отразява значимостта на изпълняваната длъжност. Друг е въпросът, че тези които не са гласували за него и не са негови привърженици, няма да изпитат същата емоция и радост, както останалите. Но това е всичко.

При кралските церемонии, народът участва в нещо, което бихме могли да определим като семейно, нещо съкровено, тъй като счита своите монарси и принцове за част от своето собствено семейство, дори да не принадлежат към неговия род. Станахме свидетели на това, гледайки сълзите на милиони британци, за които тази, която си отиде беше далеч не просто държавен глава. Тя беше някой, който дълги години e бил до тях в добро и в лошо, и затова нейната смърт е нещо като загубата на любим човек, много близък до техните сърца. В действителност те сякаш загубиха част от себе си.

Символите на монархията са короната, скиптърът, кълбото, кралските знамена, химните, щитовете, емблемите на великите и древни кавалерийски ордени, на които монархът е велик магистър или върховен глава… Но основният символ на монархията е самият монарх, който въплъщава в себе си достойнствата, а защо не и недостатъците, на своите съграждани, и който разбира функцията си като свещено дело, за което ще се отчита отвъд.

Колкото и интензивен и забързан да е графикът, на който и да e монарх, не може да говорим за това, че той върши работа, а по-скоро, че изпълнява функцията си. Тези, които работим се пенсионираме на една определена възраст. Кралете, освен ако не абдикират, не се пенсионират. Те служат на народа си до самия край, с усмивка на уста, с желание или без, двадесет и четири часа в денонощието, триста шейсет и пет дни в годината, и през целия си живот. Точно по този начин го направи Кралица Елизабет Втора. И именно затова тя ни липсва и болката от нейната загуба е огромна. Почивайте в мир, Ваше Величество.

Материалът е публикуван в сайта www.kingsimeon.bg

Епицентър