Богоявление е!

На 6 януари православните християни празнуват Богоявление, третият по значимост християнски празник през годината.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.

Според евангелския разказ в петнадесетата година от царуването на император Тиберий (14-37 г.) в Йорданската пустиня проповядвал последният старозаветен пророк – св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча. Той възвестявал идването на дългоочаквания Месия и призовавал към покаяние.
Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан, за да се пречистят. Исус Христос също бил кръстен от св. Йоан във водите на реката. Тогава Спасителят бил на около тридесет години.

 момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чул глас:
„Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!“

Оттук и названието на празника – Богоявление. С тази притча е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.

На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват.

Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби.

Обичаи и традиции

В различните области на страната, празник има различни имена – Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни“.

На Йордановден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете.

От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.

На този ден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.

Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.

Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

Поверия за Йордановден:

• Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
• Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
• Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
• Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

Имен ден празнуват всички с имената Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден и Теодосий.

На Богоявление се освещават военните части и бойните знамена.

Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия се възобновява на 6 януари 1993 г.

Източник ЕПИЦЕНТЪР