Йотова: Президентът показа, че може да прави правителства, създаде условия за диалог между партиите

Не можем да се оставим винаги да слушаме какво решение се взема в Европа, за да го изпълним и ние.

Това заяви в предаването „Панорама“ по БНТ вицепрезидентът Илияна Йотова. Със съжаление тя отбеляза, че не вижда кога ще се намери край на ужасяваща агресия и насилие, случващи се в Украйна.

„Най-лошото е ако свикнем с това, че в центъра на Европа има война. Свикването с войната би било най-тежката присъда за днешното общество, не само българското, европейското, световното. Трябва да бъдем доста по силни“, коментира вицепрезидентът като уточни, че войната в Украйна е война в Европа.

На въпрос какво е събудил инцидентът край Елхово, при който загина млад граничар, Йотова посочи, че не е справедливо да се твърди, че всички спим. „Това не е справедливо нито за хората, които са на границата, нито към тези, които взимат решения. Този инцидент нямаше да е възможен ако бяхме си свършили работата като институции и държава през последните 10 г. Въпросът не е само български“, отбеляза тя. И добави, че след войната в Сирия Европа не може да намери своите силна и адекватна политика по отношение на миграцията, а остарял и неработещ документ като Дъблинското споразумение все още е в сила и 6-7 г. не е поправен.

Можехме да имаме доста по-структурирана политика спрямо нашите европейски искания, добави вицепрезидентът. Според нея България получава твърде малко пари по Фонда за миграция и този въпрос е трябвало да бъде поставен при обсъждането на общоевропейския бюджет. „Важно е заради техниката, системите за наблюдение, за онзи контингент от Frontex, който оперира на нашата граница заедно с бившата служба по убежища“, уточни Йотова.

Тя изтъкна като проблеми съкращаването на Гранична полиция, неподготвените хора, прехвърлянето на полицейски части от вътрешността на страната към границата. Още 2014 г. заедно с колеги от ЕП отидохме на границата и те, и аз бяхме учудени от лошите условия, отбеляза Йотова.

Според нея за почти 10 г. това не се е променило.

Вицепрезидентът отбеляза, че напоследък винаги е имало засилена мигрантска вълна и може да спори с всеки, който е твърдял, че е имало период с пренебрежимо малко мигранти.

„Всичко минава през разбиването на каналджийските мрежи. Смятате ли, че те са създадени преди 2-3 месеца, прди година? „, реторично попита Йотова.

Вицепрезидентът смята, че нестабилността влияе на всичко и съжали, че вече 2 г. сме в политическа криза.

„Този път по молба на много от партиите в парламента президентът създаде може би най-добрата логистика, за да могат да бъдат проведени достатъчно разговори между парламентарните групи, да има диалог. И той се случи. Това е най-голямото завоевание през последните няколко седмици – стана неставащото през предишни периоди. Седнаха на една маса“, доволна е тя от смекчения напоследък тон. 

Вицепрезидентът е оптимист за съставяне на редовно правителство. „Не ми харесва, че много от политическите лидери, след като кажат колко е важно, след това слагат една запетайка с едно „но“ и казват, че това правителство трябва да е до местните избори, да е много кратко. Кажете ми каква е силата на един такъв кабинет“, попита Йотова. И обясни, че в такъв случай не може да се говори за дълбочинни реформи и да се поемат дългосрочни ангажименти. 

Според нея служебният кабинет няма как да е равен на редовно правителство, тъй като няма политически функции и мнозинство в НС. И отбеляза, че едва ли служебните  министри в момента са най-щастливите хора, защото трябва да носят бремето на цялата отговорност за страната. Йотова настоя, че те заслужават добра дума, защото се справят добре и по отношение на финансите, и с наследените проблеми.

„Президентът показа, че може да прави правителства“, категорична бе вицепрезидентката. И посочи, че Радев е предложил точно обсъжданите сега експертни кабинети през служебния м.г. 

Днес Йотова е получила писмото от адвоката на Десислава Иванчева за помилването й, но още очаква документи по казуса.

Вицепрезидентът отново изтъкна значението на кирилицата и приноса на България за запазването й, особено за приноса на цар Борис I. Тя посочи, че проведеният по нейна инициатива форум преди дни, посветен на азбуката, е точно, за да може България да защити себе си, както от онези, които се опитват да използват нашата история, преиначавайки фактите и използвайки я „нечистоплътно за съвременни свои намерения“.

Според нея България може да печели приятели, но не знае как да развива това приятелство. 40 г. не сме направили нито един голям форум по отношение на старата ни история, културно-историческото наследство, българистиката. За тези малко повече от 30 г. от 280 лектората по български език и култура във водещи световни университети, вече са останали едва 38. Преотстъпихме това на съседни нам страни, които много добре се настаняват там, където оставихме вакуум. Не почитаме водещи специалисти, които са авторитетни в световните университети. Защото сме нихилисти към собствената си култура и история“, съжали Йотова.